На 2 октомври 1941г. германският Вермахт достига подстъпите на Москва. Хитлер хвърля срещу съветската столица 80 дивизии и 6 армии. Положението на Съветската държава е критично. Някаква немаловажна роля за забавянето на германското настъпление изиграва руската безпътица, а рано настъпилата зима се оказва изключително сурова. Предварително уверени в победата на германския блицкриг, Вермахтът се оказва недостатъчно подготвен за решаващата битка. Наистина, малко по-рано германците превземат Вязма и Белгород. Твърди се, че те са толкова напреднали към Москва, че вече виждат кулите на Кремъл.
Положението на съветската столица изглежда близо до безнадеждното. От Москва в Куибишев са прехвърлени всички важни държавни учреждения, а специален самолет е готов да излети със Сталин в източна посока.
Германското върховно командване е добре запознато с това, което се е случило с великата армия на Наполеон с превземането и опожараването на Москва 129 години по-рано. Но планът на операцията Тайфун, който да превземе Москва и с това да постави на колене СССР, вече е задействан.
Тук обаче три фактора изиграват фатална за Вермахта роля. Първо, германските войски са вече с доста изичерпани сили след настъплението в продължение на половин година. Защото това настъпление среща все по-упоритата съпротива на Червената армия. Второ, Червената армия се е подготвила за боеве именно в тези тежки условия на руската зима, която през 1941-1942г. се оказала изключително сурова. Трето, руският разузнавач Рихард Зорге, който работи под прикритие в Токио изпраща кодирано съобщение на Москва, че японците нямат намерение да нападат Съветския съюз от Изток, защото са насочили усилията си на Юг. В резултат на тази безценна разузнавателна информация, от Далечния Изток към Москва са прехвърлени огромни свежи сили. Това е една уникална логистична операция. Става дума за организацията и спешното прехвърляне към Москва на 1 милион червеноармейци заедно с танковете Т-34 и тежката артилерия.
Разчитайки на мълниеносна победа над СССР, мнозинството германски сили не са били снабдени със зимни шинели и ръкавици. Но все пак, решаваща роля за германското поражение под Москва изиграват не суровата зима и безпътицата, а самонадеяността на германското ръководство, повярвало в измамната химера наречена блицкриг. В допълнение равностойно на германската химера е самоотвержената борба на руските войни, които до смърт защитават родината си.
На 5 декември 1942г. Червената армия контраатакува от Москва германските сили, като вече разполага с 1 милион бойци и 700 танка Т-34. В резултат на руската контраофанзива германците са отхвърлени на разстояние между 80 и 100 километра на Запад от Москва.
Когато на Нюрнбергския процес попитали началника на щаба на Вермахта ген. Халдер кога е осъзнал, че войната със СССР е изгубена за Германия, той отговорил с една дума – Москва.
И все пак, макар в историята да няма “ако”, дори германците да бяха превзели Москва, тяхната победа над СССР не бе възможна. Та нали Наполеон навремето превзема след битката при Боридино Москва и въпреки това търпи ужасно поражение. Но значението на руската победа при Москва слага край на германския блицкриг и фронтът тръгва в обратна посока – от Изток на Запад. Хитлер интуитивно разбира, че още след битката и загубата под Москва, е заплашен от дезорганицзирано отстъпление, поради което издава заповед за максимална съпротива над германците за всеки километър, без подготвени предварително защитни позиции. Тук той се оказва прав в един от редките случаи, когато излиза с тази заповед.
Втората световна войната - най-тежката и кръвопролитна в историята, продължава още три и половина години преди червеноармейците Егоров и Кантария да забият червеното знаме над купола на берлинския Райхстаг. Но битката за Москва, драматична и с неочаквана от Берлин развръзка, си остава преломния момент във Втората световна война. Защото показва, че Вермахтът не е непобедим.
