Обединените усилия на Запада да представи масовите протесети в Киев в полза на асоциирането на Украйна към ЕС, вече не са сред приоритетите на САЩ. Причините за това са няколко. Първо, “въстанието” на украинците срещу антиевропейската политика на президента Виктор Янукович, не предизвиква значителен отклик сред американското общество. Второ, очевидно САЩ нямат желание да се противопоставят на натиска на Кремъл върху Киев. Трето, Белият дом очевидно не иска намесата си в украинската драма да влоши допълнително руско-американските отношения. Особено след като усилията на Обама за презареждане на тези отношения претърпя провал.

Отчасти тази американска умора  от продължаващите революции в постсъветското пространство, въпреки големите надежди на Запада, че  антируските настроения ще заложат началото на нова епоха, не се оправдаха. Епоха на демокрация, граждански свободи и пазарна икономика.
По принцип Вашингтон се надява, че неговите призиви към управляващите в Киев да не употребяват сила срещу огромното множество протестиращи, искащи свързването на Украйна с ЕС и Запада, ще бъдат чути от проруския апаратчик и сегашен президент Виктор Янукович. Нещо повече, САЩ вече се ръководят от тезата, че подръжката за революциите в постсъветското пространство озаначава, че същевременно САЩ трябва да поемат и отговорностите за техните последствия. От друга страна, Вашингтон се надява, че под натиска на украинската улица Янукович може да се види принуден да подаде оставка. В съшност това вече се превърна в централното искане на протестиращите.

В духа на тази проблематична теза, Белият дом се надява, че Янукович и неговият екип ще отворят пътя за нови президентски и парламентарни избори. Това обаче мисля, че е повече от съмнително. Както и крайно съмнително е очакването, че в отговор на руските икономически санкции, ЕС ще поеме върху себе си неизибежната нужда от оказване на мащабна финансово-икономическа помощ на Киев. Сред американските управляващи среди, също така е популярен политическият курс, според който при съществуващите критични и напрегнати обстоятелства, президентът Путин смирено ще приеме краха на своята главна мечта за създаване на Евразийски съюз, включващ Беларус, Казахстан и на всяка цена Украйна, която е възлова от геополитическа гледна точка. Защото без Украйна, Евразийският съюз на Путин ще се окаже само с един крак.

За съжаление на САЩ, днешният свят е твърде далеч от подобна хипотеза. За Путин, Украйна е най-важният приоритет и най-важната държава в проектирания Евразийски съюз, след самата Русия.

Бъдещето на Украйна има и решаваща икономическа цена. Украинският премиер Азаров вече пресметна, че влизането на страната в орбитата на Евросъюза ще изисква незабавната финансова помощ на Брюксел, която може да бъде съвместна с Вашингтон.  Става дума за помощ от 28 милиарда долара. И то само за да се сведат до минимум загубите на украинската икономика от незбежните търъговско-икономически санкции, които ще наложи Москва. И сумата от 28 милиарда долара е само минималната помощ за Киев от страна на Запада.
Но да се върнем към позоцията на САЩ. Вашингтон изпарти в Киев двама сенатори, единият от които е известният републикански кандидат за президент Джон Маккейн. Неговата цел е да окуражава протестиращите срещу ръководството в Киев. Но ако говорим сериозно, за сега нито САЩ, а още по-малко ЕС, не са се измъкнали от глобалната фивнансово-икономическа криза. Така че пари за раздаване на бивши съветски републики няма в наличност. Държавният секретар Джон Кери вече заяви, че Америка подържа стремежите на украинския народ за свързване чрез ЕС със Запада.
Някои анализатори намират позицията на Вашингтон относно оказването на финансова помощ на Украйна, меко казано, за доста странна. В края на крайщата, САЩ има БВП от 16 трилиона долара, което многократно превишава руския БВП. Но да не забравяме, че САЩ като глобална суперсила имат многобройни ангажименти – политически, военни, стратегически и финансови буквално по целия свят. Освен това, днес американската хазна изпитва огромни трудности. С други думи, САЩ прехвърлят отговорността за бившата съветска република Украйна върху ЕС. Но самият ЕС все още буксувайки излиза от глобалната криза и той е принуден да финансира затъналите в огромни дългове свои страни-членки, като Гърция, Испания и Португалия. Така че и в Брюксел финансите са дефицитни. В същото време Москва се опитва “да подкупи” Киев с помощ от най-малко 1 милиард долара, и което е много по-важно – да даде преференциални цени за руския природен газ, захранващ икономиката и бита на Украйна.