Файненшъл Таймс се ползва със солидна репутация.  Особен интерес в изданието предизвиква Русия, който ежедневникът нарича “напускащият играч”. Отношенията между Лондон и Москва са близки до точката на замръзване. Интересът в Обединеното кралство е спаднал силно, което се проявява в ограниченията за посещение в Лондон на руски официални лица. Москва отговаря на това със същото. Но инициативата все пак идва от Лондон.
С идването на власт на правителството на Камерън, политиката на Великобритания започна да се изменя, като стана по-смислена и прагматична. Но отрицателните публикации във Файненшъл Таймс внушават, че  Русия е отиващ си играч. По този повод впечатление направи писмото на бившия британски посланник в Москва сър Тони Брентън до редакцията на Файненншъл Таймс. Сър Брентън, реагирайки на многобройните публикации в розовия вестник, изпрати писмо до редакцията, в което изразява очудването си, че успехите на руската външна политика в последно време, британският ежедневник не успява да обоснове и да докаже тезата си. Сър Брентън посочва например, статията  “Добра година за Путин, но лоша за Русия”. Или пък материалът как Путин проигра Украйна. По-нататък авторът пише, че Русия както и мнозинството други държави, изгражда ваншната си политика върху основата на прагматичното преследване на руските национални интереси.
По отношение на Сирия, например, руснаците по-рано от другите разбраха, че режимът на Асад, колкото и да е неприятен, представлява значително по-малката заплаха за общата сигурност, отколкото неговата алтернатива – бунтавниците с преобладаващо участие на Ал Кайда. Тогава Москва успя, благодарение на провалите на САЩ и Великобритания,  да измести дневния ред в посока на химическото разоръжаване на Сирия, давайки по този начин възможност на Асад да спечели гражданската война.

Относно Украйна, където се наблюдава борба за влияние между ЕС и Русия, Москва използва големи парични средства, както разбира се и натиск върху президента Янукович за да се окаже в печеливша позиция. В такава борба не се влиза без силна воля за победа – нещо което Русия добре разбира, докато ЕС не го схваща.
Нищо от всичко това не пративоречи на постоянните западни твърдения, че Русия е извънредно зависима от износа на нефт и природен газ. Това обаче, което предизвиква съмнения в публикациите на Файненшъл Таймс, е че, външно-политическото влияние на Русия все повече отслабвало.
Тук му е мястото да подчертая, че Русия е държава, чиито геополитически статут, както и огромните природни ресурси я правят внушителен международен играч. Също така, Русия влиза във вътрешния кръг на политическите играчи на международната сцена, и то на постоянна основа по много широк кръг въпроси – от Близкия Изток и Иран, до Северна Корея. Колкото и да са сложни и заплетени руските отношения със Запада, по много ключови въпроси, затова пък Москва се намира във фактически съюз с Пекин – друга антизападна държава, заемаща второто място след САЩ по БВП. Не трябва да се забравя, че Русия подържаше ролята си на суперсила в продължание на цели чатири десетилетия, въпреки тежестите, които изпитваше нейната “неефективна икономика” по времето на СССР.
И така, пита се дали Западът строи правилно своите отношения с Русия? Според сър Брентън, с голяма доза сигурност трябва да се даде отрицателен отговор на този въпрос. Между другото сър Брентън не може да бъде заподозрян в симпатии към Русия и нейното управление.
В заключение британският дипломат изразява своето очудване от контраста между услужливостта, с която западните държавници отидоха на лятната олимпиада в Пекин през 2008г. И техния постепенен отказ да почетат зимната олимпиада в Сочи. Руснаците остро ще почувстват този двоен страндарт и ще стигнат до извода за външнополитическото лицемерие на Запада, проповядващо западните ценности. Според мен писмото на сър Брентън е убедително свидетелство за това, как Западът става жертва на собствената си пропаганда.

Много се очерня Русия в западните медии,но Русия ще остане една от малкото държави която ще защитава за в бъдеще хрстиянските ценности.Все повече хора по света започват да вярват на Путин,а не на западния печат.