Бивши китайски функционери заявяват гласно, че 2013г. е била много плодотворна за отношенията между Китай и Русия и очакват 2014г. да продължи тази тенденция. Освен това, Пекин прогнозира, че влошаването на отношенията със Запада, което бе характерно за 2013г., през настоящата година ще продължи да се задълбочава. През последните години много наблюдатели посочваха, че двете тежки войни на Америка – в Ирак и Афганистан, както и нейното отслабване в резултат на глобалната криза, ще подрежат крилата на САЩ в световните дела и ще открият големи шансове за настъплението на Китай.

В същото време прирастът на китайската икономика се измерваше с двуцифрено число, а относителната стабилност на ситуацията в Азия, преди всичко от гледна точка на сигурността, помагаше на Китай да се утвърди като азиатския хегемон. Докато САЩ се стараеха да се измъкнат от двете войни – в Ирак и Афганистан, които обективно не можеха да бъдат спечелени от Америка, Пекин жънеше плодовете на своя  уникален икономически подем, развивайки икономиката си, и разрешавайки исторически сложилите се спорове със своите азиатски съседи. В допълнение, Китай неутрализира Тайван като потенциален източник на военен конфликт.
Когато Пекин започна  да демонстрира мускули в Източно и Южно Китайски морета, САЩ направиха завой към Азиатско-Тихоокеанския район – АТР, и се опитаха да установят баланс на силите, но това не успя да спре китайската експанзия. Стана очевидно, че готовността на Америка да вложи огромни ресурси в АТР, много американски експерти намериха “азиатския обрат” на САЩ по-скоро като благоприятни пожелания в подкрепа на американските съюзници в региона, вместо като реална американска стратегия. Така смятат и китайските експерти в областта на международните отношения. Именно затова на Пекин не се наложи да се разплаща за заплахите да промени статуквото в региона.
Наблюдателите посочват, че важното заявление на Китай, че  разширява своята опознавателна зона на противовъздушната отбрана в Източно Китайско море. Ако САЩ действително бяха разгърнали военната си стратегия в азиатско направление, това вероятно би възпряло Китай, който сега явно не търси военен конфликт с могъщата Америка.

Към всичко това трябва да се добави, че Китай и Русия могат със съвместни усилия да накарат САЩ да разпръснат своите въоръжени сили поради многото “отбранителни” ангажименти на Вашингтон. Защото такова разпиляване на силите би увеличило значително товара на американските ангажименти във военната област.

В Пекин наричат разширяващото се сътрудничество с Москва “ос на удобството”. По всичко личи, че Москва и Пекин са уреголирали, макар и временно, териториалните си спорове и сега вече си сътрудничат на стратегическо равнище, с цел да накарат САЩ да се изтеглят от Азия.

Сега се обръща особено внимание на китайската стратегия за предотвратяване на чуждия достъп до определени чувствителни области, например до китайската балистична противокорабна ракета DF – 21D, която вероятно може да се смята за съществена част от китайската опознавателна зона. За руската стратегия за недопускане на САЩ до азиатските съседи на Русия, се говори по-малко, но тук трябва да напомня, че преди две седмици след обявяването на китайската опознавателна зона, президентът Путин подчерта, че Русия трябва да засили своето присъствие в потенциално богатата на природни ресурси Арктика. Месец преди това руският флот обяви Арктика за свой приоритет. Руските претенции към Арктика донякъде се уравновесяват от планираното американско присъствие в арктическия регион, но това ще изисква ново увеличение на военните разходи на САЩ.

В допълнение на всичко това, на 16.12.2013г. руските военни потвърдиха, че са разположили в областта на Калининград, който граничи с американските съюзници по НАТО – Полша, Естония, Латвия и Литва, тактически ракетни компликси  Искандер – М с обсег от 400км и способни да носят ядрени бойни глави. Макар Путин да опроверга това съобщение, явно е, че Русия смята да засили военната си дейност в Западния военен окръг, принадлежащ на Русия.

Между другото, много анализатори се съмняват, че Вашингтон може значително да увеличи военните си разходи като противодействие на Китай и Русия, без това да доведе Америка до банкрут.

При това положение, Вашингтон е изправен пред сложен избор: едновременно да се противопоставя на китайското военно засилване в АТР и руското присъствие в Арктика. Или да съсредоточи военните си усилия само в един от тези два важни региона. Първият избор може да предизвика един вид банкрут на САЩ, които не могат да посрещаат всички предизвикателства по земното кълбо.

Дали САЩ имат правото на военно присъствие във всички региони на планетата, включително зоните, смятани от Москва и Пекин за техни сфери на влияние, е въпрос на който само бъдещето може да даде отговор.

В заключение ще посоча, че както Москва, така и Пекин са свидетели на това, как САЩ и НАТО предизвикаха банкрута и разпадането на СССР. Затова някои автори смятат за напълно вероятно Китай и Русия да се отплатят на САЩ по същия начин, причинявайки на САЩ финансов банкрут.