ЦЕНАТА НА ЗЛОУПОТРЕБАТА С АМЕРКАНСКАТА МОЩ

След края на студената война американските въоръжени сили бяха използвани няколкократно за сваляне на диктаторски режими, за противодействие на терористите и за “разпространяване” на американските ценности. По общото мнение, когато става дума за военни умения и за материалната военна част, войските на САЩ се оказват в самостоятелна категория, с която никой друг не е съизмерим. В това отношение САЩ нямат равни на себе си. Но когато се говори за своевременното завършване на започналите военни операции, при това в рамките на бюджета на Пентагона, резултатите се оказват доста плачевни.

В наши дни Вашингтон сваля от себе си всяка отговорност за завършека на започнатата от американците военна операция. Според някои западни критици, когато на САЩ им “омръзне” войната, водена далеч от американските брегове, САЩ просто се изтеглят и заявяват, че с изтеглянето на американските сили конфликтът е приключил.

Така например през 2011 година последните американски военнослужещи се оттеглиха от Ирак, а президентът Обама с нескрита гордост провъзгласи, че е изпълнил предизборните си обещания и е сложил край на войната в Ирак. На практика обаче, иракската война не е завършена, защото след американската интервенция страната бе обхваната от фанатичен сблъсък на религиозно-етническа основа между сунитите, шиитите и кюрдите. В последно време стана невъзможно Вашингтон да отрича очевидното, като свирепото настъпление на Ал Кайда във Фалуджа и Рамади. Така че иракската война не завърши с изтеглянето на американските военни сили.

Сега се очаква това да се повтори и в Афганистан, когато към края на годината американците се изтеглят от тази страна, която не за пръв път се оказва тресавище, от което “победителите” не  могат да се измъкнат. Това го доказа катастрофалното отстъпление от Афганистан на съветските войски, както и преди това поражението на британската армия.

Никой сериозен наблюдател не очаква, че когато американските войски си тръгнат от Афганистан войната там с талибаните ще завърши само по тази причина, че САЩ се измъкват организирано и по “своя воля”.

В американския истаблишмент изглежда никой не е готов да признае очевидната истина: объркването на възможностите и целесъобразността, защото САЩ се научиха да разпалват регионални войни, но забравиха как да ги завършват на изгодни или приемливи условия. В миналото такъв завършек на една война се наричаше поражение, но днес за САЩ победата се превърна в изгубено военно-политическо изкуство.

Като следствие от това, изкушението на САЩ за въоръжени интервенции по света, особено след чудовищния терористичен акт от 11 септември, води не до стабилност, което е главната цел на САЩ в борбата им с ислямския тероризъм. Вместо това резултатите от тези военни интервенции са пряко противоположни. На практика въпреки високотехнологичните възможности на американските военни сили, въпреки понесените жертви и вложените във войните огромни ресурси, военните усилия на Америка носят по-скоро полза на противниците им, на първо място на терористите.

Как може да се обясни тази огромна пропаст между намеренията на Вашингтон и крайните резултати? Военната мощ по принцип е полезна, когато защитаваш своето пространство и своите реални интереси. Но напоследък САЩ въобще не се задоволяват с отбраната, а се стремят да използват силата за разширяване на собственото си влияние и власт. Към това трябва да добавим и претенцията на Вашинтон за разпространяване в различни части на света на амеракнските ценности.

В днешния силно разделен и раздробен свят на имащи и нямащи, на ултрасъвременност и крайна изостаналост, на тези за които Бог е мъртъв и тези за които той си остава всемогъщ, да се разчита на насилственото примирение, на готовността да се подчиняваш на външна сила, може да се окачестви само като връх на безрасъдство. Защото тези срещу които САЩ воюват в далечни краища на планетата, в резултат на американската военна намеса, само разпалват съпротива и дискредитират Америка.