Световната банка обяви, че 2014 година ще бъде година на икономически растеж. В доклад на банката се посочва, че за пръв път от последните 5 години развиващите се страни няма да бъдат единствената движеща сила на глобалната икономика. Според прогнозите на банката, през 2014г. световният БВП ще нарастне с 3,2%, а през 2015 и 2016г. – съответно с 3,4% и 3,5%. За сравнение банката отбелязва, че през 2013г. прирастът е бил само 2,4%. Разбира се, към подобни оптимистични прогнози трябва да се отнасяме внимателно и предпазливо.
Най-важното за икономическата конюнктура в света е прирастът на БВП в индустриалните държави от Европа и Северна Америка, се посочва в доклада “Глобалните икономически перспективи”. За състоянието на икономиките във водещите индустриални държави ще си каже благоприятно думата намаляването на икономическите заплахи и което е още по-важно – прекратяването на политиката на строги икономии.
Колкото се отнася до еврозоната, нейният БВП трябва отново да покаже растеж след 2-годишния застой. БВП на еврозоната – ядрото на ЕС, през текущата година ще нарастне с 1,1%, а през следващата година с 1,6%.
Особено важна е прогнозата за икономиката на САЩ, където се очаква прираст от 2,8%, на фона на прираста през изтеклата 2013г. от само 1,8%. Икономическият растеж на САЩ е крайно необходим за създаването на нови работни места, предвид нивото от 7% на безработицата в сегашния момент. Тук се намесва много важен фактор, който извежда САЩ пред ЕС и Япония, а това е бързото нарастване на населението, което е характерно за Америка на фона на демографсаката криза в Европа и Япония.
За разлика от Северна Америка, развиващите се страни ще трябва да се задоволят със скромен прираст на БВП, който през настоящата година ще бъде 5,3% което се разминава с предишните прогнози. Относително по-ниският прираст се откроява на фона на икономическия бум през периода 2003-2007 години. Но според Световната банка, по-скромният прираст в развиващите страни не трябва да предизвиква безпокойство. Неблагоприятното съотношение на икономиката през сегашния период и непосрествено през предстоящия, се дължи главно на това, че стремителният краткосрочен прираст през докризисния период сега очевидно се е забавил. Това обаче не означава, че икономиките са загубили своя потенциал за растеж.
Връщането на най-развитите икономики към до-кризисните темпове на растеж обаче, според Световната банка, може да доведе до такава ситуация, когато правителствата и централните банки се върнат към своята нормална политика. От една страна това се смята за положителен признак. Но от друга страна, с такава политика на централните банки са свързани значителни рискове за глобалната икономика и за най-вече развиващите се страни. Защото за централните банки, връщането към “нормалност”, би означавало покачване на лихвите за рефинансиране, както и свиване на програмите на Федералния резерв на САЩ и ЕЦБ. Такова втвърдяване на финансовата политика носи рискове особено за развиващите се страни, които зависят от притока на чуждестранен капитал под формата на важни инвестиции в икономиката.
Като пример, експертите на Световната банка дават бягството на капитали от Турция и Индия, резултатите от което и досега не са преодолени.
Във връзка с изтеглянето на капиталите, или нежеланието да се поемат инвестиционни рискове в някои от развиващите се страни, Световната банка се опасява от намаляване на чуждестранните инвестиции, включително до 50%, което би се отразило трайно неблагоприятно на икономическата конюнктура в такива страни като Сърбия, България, Унгария, Бразилия и Тайланд. Това са страни, които трябва да се подготвят за предстоящата “нормабизация на паричната политика”, за което те все още разполагат с достатъчно време.
