Конференцията за Сирия Женева-2 започна с очакваното лошо начало. Под натиска на сирийската опозиция, поканата за участие към Иран бе оттеглена. Това бе груба грешка, като се има предвид, че Техеран играе важна роля в сирийската гражданска война. Впрочеем, отдавна войната в Сирия престана да бъде гражданска война между силите на режима на Башар ал Асад и опозиционната сирийска армия. Войната в Сирия, която отне живота на стотици хиляди сирийци и принуди милиони други да напуснат домовете си, като голяма част от тях емигрираха зад граница.
Още преди да се срещнат лице в лице на зелената маса представителите на Башар ал Асад и на Съвета на сирийската опозиция, между тях бяха разменени остри нападки и крайни изявления, които не предвещават нищо добро.
Благодарение на съвместните усилия на Вашингнон и Москва, в Швейцария бе сложено началото на международната конференция. На 25 януари двете делегации за пръв път ще се срещнат лице в лице на зелената маса. Преди това контактите между тях бяха индиректни и се осъществяваха чрез посредника на ООН Ибрахими.
Държавният секретар на САЩ Джон Кери изложи доста ограничените цели на сегашните преговори като отбеляза, че те не са краят, а началото на един процес. Няма защо да се заблуждаваме, че твърде много ще зависи от това, дали Джон Кери и руският му партньор Сергей Лавров съвместно ще успеят да накарат своите “протежета” – сирийската опозиция и режимът в Дамаск, да се откажат от максималните си искания и да останат на масата за преговори.
Делегацията на сирйската опозиция няма право да претендира, че говори от името на многострадалния сирийски народ. Още по-малко право за ттакава претенция могат да имат представителрите на диктатора Башар ал Асад.
Режимът в Дамаск няма избор на легитимност и той извърши огромни престъпления, като потопи страната си в кръв. Но режимът има две предимства. Първо, че войнните събития от доста време се развиват в негова полза. Второ, че режимът на Башар ал Асад държи в своите ръце това, което е останало от сирийската икономика. За никой не е тайна, че Москва и Вашингтон, обединени в стремежа си да се сложи край на кървавата баня в Сирия, в същото време имат различни политически интереси в Сирия и около нея.
За политическите наблюдатели е пределно ясно, че зловещите събития в Сирия в най-голяма степен са проекция на студената война между Саудитска Арабия от една страна, и Иран от друга страна.
От самото си начало войната в Сирия се води на живот и смърт, разпалвана от задкулистните играчи Иран и Саудитска Арабия, които водят опосредствено битка за надмощието си в Близкия Изток. Иран дава оръжие и финансови средства на режима в Дамаск, докато Саудитска Арабия и нейните съюзници от Персийския залив въоръжават опозиционните групировки. Докато тези два играча от близкоизточната борба за надмощие наливат масло в огъня, няма благоприятни изгледи за прекратяването на сирийската война.
Реалностите в Сирия никак не са благоприятни за евентуалния напредък на преговорите в Женева. Първо, Башар ал Асад в момента е в силна позиция, което е отражение на неговото надмощие във войната. Така че въпросът за неговото оттегляне от властта, дори хипотетично си остава пълна илюзия. Второ, това, което най-много тревожи международната общност, включително САЩ и Русия, е че най-силните и активно воюващи срещу режима в Дамаск са ислямистките групировки. Тук влиза и военната групировка филиал на Ал Кайда с названието Ал Нусра.
С други думи, международната общност и Съвета за сигурност на ООН, трябва да избират по-малката от двете злини. А това е режимът на Асад, активно подкрепян от Москва, която основателно се бои от победа на ислямистите. Защото такава победа би дала тласък на ислямистките терористи в Северен Кавказ.
Разбира се, и за Вашингтон ислямистките терористични групировки, особено свързаните с Ал Кайда, са най-лошият изход от конфликта в Сирия. На всичко отгоре, “арабската пролет” се превърна в арабска зима, защото освен ожесточаването на сирийския конфликт, в Египет военните извършиха преврат, сваляйки президента Морси и стоящите зад него мюсюлмански братя.
В заключение ще подчертая, че ако все пак силният двупосочен натиск на Вашингтон и Москва доведе поне до продължаването на женевските преговори за Сирия, това може да отвори положителен шанс за прекратяване на войната, където вече се намесиха ислямски въоръжени сили от цял свят. Сега терористичната ливанска Хизбула и иранските революционни гвардейци се сражават на страната на режима на Башар ал Асад против сунитските радикални групировки, подкрепяни с милиарди долари от монархиите в Персийския залив. С други думи се оказва, че Башар ал Асад при създалото се положение в Сирия изглежда по-малката злина. Защото на хоризонта не се вижда друга сила, която би могла успешно да противостои на джихадистите.
