Мнозина от протестиращите в Украйна биха искали страната им да се ориентира към Европа, а не към Русия. Други намират, че президентът Янукович и близкото му обкръжение са затънали в корупция и трябва да бъдат свалени от политическата сцена. От времето на разпадането на СССР, Украйна се стараеше да запази тънкия баланс между Европа и това, че украинската независимост може да стане източник на стратегическа уязвимост на Русия.  Украйна е важна по две причини: геостратегическото й разположение и нейната добивна промишленост. Освен това, там са разположени две важни пристанища – Одеса и Севастопол. Загубата на търговски и военен достъп на Русия до тези пристанища напълно би подкопало руското влияние в черноморския и средиземноморския басейн.

От гледна точка на Европа Украйна под руско влияние би представлявала потенциална заплаха. Полша и Румъния вече са зависими от руската енергетика и добре разбират, че Москва може да използва тази зависимост за спечелване контрол над тях. На свой ред Русия добре помни,че през 30-те години на миналия вак Германия стана доминиращата страна в Европа и през 1941г. Вермахтът вече  напредваше към Москва.

От руска гледна точка, интеграцията на Украйна с ЕС потенциално би представлявала сериозна заплаха за руската национална сигурност. След оранжевата революция, която доведе на власт в Киев проевропейски лидери, Путин даде да се разбере, че Украйна има ключово значение за сигурността на Русия като заяви, че неправителствените организации, разпалващи размирици, работят в полза на Вашингтон и Лондон. Така или иначе, Путин смята, че посоката в която се движи Украйна ще има катастрофални последици за Русия. Затова той използва икономически натиск, за да отклони Украйна от проевропейския й курс.

Стратегията на Путин спрямо постсъветското пространство се отличава от стратегията на неговите съвтски и царски предшественици, защото те носеха пряка отговорност за различните територии, с цел да ги управляват. Путин смята това за порочна пратика, която изтощава руските ресурси и не може да предотврати разпадането на тези територии.
Стратегията на Путин спрямо Украйна предполага по-малко пряко въздействие. Той не иска да управлява Украйна и даже не се интересува от нейните външни връзки. Неговата цел е да натрапи негативен контрол над Украйна, за да й попречи да прави това, което не се харесва на Русия.  Според Путин, Украйна може да бъде суверенна по всички въпроси с изключение на тези, които са от ключово значение за Москва. Украинското управление може да бъде до толкова либерално и демократично, колкото му се иска. Но самата идея за интеграция с ЕС за Москва е провокация. Именно действията на ЕС и Германия, които открито подкрепят противниците на Янукович, и се намесват в украинските вътрешни работи са неприемливи от гледна точка на интересите на Русия.

Украйна не е толкова стратегически важна за Европа, колкото е стратегически важна за Русия.  ЕС по принцип никога не е предвиждал Украйна в своите редици, той само е искал да открехне вратата към нея.

В ЕС сега цари хаос, така че превид страхотните икономически проблеми на ЕС присъединяването към него на такава голяма, слаба и дезорганизирана държава като Украйна, е просто нелепица. Германците например водеха с Украйна сложна игра. Те знаеха, че Украйна едва ли ще влезе в ЕС в обозримото бъдеще. Освен това, Берлин има важни споразумения с Москва в областта на енергетиката и инвестициите. Би било странно, ако Берлин подкрепи открито украинските протестиращи, но той строеше по въпроса вътрешна коалиция с Полша и Прибалтика, които биха искали да извадят Украйна от руската сфера, което би осигурило, макар и непълен буфер между тях и Русия. Непълен буфер, защото Беларус си остава в руската сфера.

Москва запази дистанция по време на украинсиките протести, защото знаеше, че властта й над Украйна не се дължи просто на Янукович и неговата партия. Всяко украинско правителство ще се сбъска със същите проблеми, с които се сблъсква сегашният украински президент – слаба надежда за присъединяване към ЕС, енергийна зависимост от Москва, както и интегрирана с Русия украинска икономика.
Москва също така знаеше, че колкото по-прозападни сили контролират Киев, толкова по-разделена ще бъде Украйна. Защото като цяло Източна Украйна е на неселена с руско-говорящи, православани и лоялни към московската патриаршия. От своя страна Западна Украйна е католическа и ориентирана към католическата патриаршия. Разбира се, има православни руско-говорящи в Западна Украйна, така както има католици и в Източна Украйна. И все пак, напрежението между регионите реално същестгвува.

Ако се създаде кризисна ситуация в Украйна,  ЕС няма да знае как да се справи с нея. Много страни са заинтересовани от Украйна, но Русия е заинтересована повече от всички. Въпреки целият шум в Киев и други украински градове. Едва ли това ще доведе до сериозни геополитически изменения. Така или иначе, никой в света не е заинтересован от ставащото в Украйна, колкото Русия. Геополитическите реалности са такива, че никой не може да повлияе върху съдбата на Украйна толкова, колкото би могла Русия.

Много ми хареса терминът "католическа патриаршия".

Световните евреи зад Океана!
(а тези пред Океана?)

Ген. Сергей Кириченко ти го обяснява:

«Евреи ведут геноцид славян, провоцируют кризис, грабят простой народ, распространяют гомосексуализм и наркотики»;

«Израиль обречен — в нем есть неплохие люди, но руководят им преступники»,

— в частности, заявил политик.

«Евреи резко «ворвались» в политику и экономику Украины, начиная еще с первой половины 90-х годов. Это и правительство во главе с Ефимом Звягильским, это и народные депутаты Украины — евреи, которых сегодня насчитывается больше половины от состава парламента Украины. Это и первый и второй зятья президента Л. Кучмы (Франчук, Пинчук), это и его советники (А. Волков, Д. Табачник и др.). Это и олигархи Черновецкий, Жеваго, Коломойский, Суркис, Медведчук, Фельдман, Порошенко, Боголюбов, Тимошенко, Фирташ, Тарута, Ярославский, Пинчук, Гайдук и др. Список очень длинный. Они все – евреи! Еще есть местная региональная власть и свои местечковые олигархи-евреи, контролирующие своими капиталами власть и сами участвующие во власти»,

— сказал он в интервью изданию.



Еврейская община устроила перед входом в здание суда импровизированный «концлагерь». 24 февраля у здания херсонского Дома правосудия собрались люди в концлагерных робах с желтыми шестиконечными звездами на груди.

Инициатором пикета стала еврейская община Херсона, о чем порталу IzRus сообщил духовный наставник общины раввин-израильтянин Йосеф-Ицхак Вольф. Раввин также отметил, что публикации портала IzRus об антисемитских проявлениях в Херсоне сыграли заметную роль в привлечении Кириченко к судебной ответственности. После публикаций, посольство Израиля в Киеве направило в 2009 году официальный запрос в милицию Херсона с выражением обеспокоенности в связи с антисемитскими высказываниями


(Сергей Кириченко — народный депутат Украины 2-го и 3-го созывов, Заслуженный юрист Украины, лидер профсоюза «Народный контроль», депутат Херсонского городского совета)

източник
http://novosti-n.mk.ua/news/read/?id=2883

Нещо в интонацията ли, в ритъма ли, много ми е познато. Да не би пък от един сценарий да четат или режисьорът е един? Нещо ми се върти в главата... нещо като футболни фенове, като скачащи младежи които си индуцират чувство за общност и сила.

Мисля си, че напоследък в политическия шах този гамбит с "битката за демокрация" печели навсякъде. Уж в Украйна имат силна шахматна школа, имат Василий Иванчук, а и там скачането като маймуни е по- разбираемо от гласът на разума... не!- всепобедна е психологическата война. Когото не са набелязали, него не са прекатурили. Няма какво да си въобразяваме, че летните дефилета пред парламента в София са били победа на разума. Или Втората окупация на СУ. Просто не е бил момента ситуацията в България да бъде размътена.
Интересно ми е как ли звучи "Кой не скача е червен" на арабски. Някой знае ли?