Избухналата криза в Украйна принуди Берлин да пренастрои външната си политика. Най-вече, защото бурните събития на Майдана в Киев предизвикаха острата реакция на Москва. Русия разглежда надигането на украинския национализъм като пряк резултат от намесата на Запада и неговата подкрепа за протестиращите на Майдана.

При създалите се напрегнати обстоятелства, канцлерът Ангела Меркел бе принудена да заеме по-твърда позиция относно украинската криза. Тази позиция бе един вид противодействие на политиката на Москва, за която източното православие и славянското единство на Русия, Беларус и Украйна е сърцевината на полтиката на Путин за утвърждаване на руска сфера на влияние.

Но да се върнем към Германия и нейната нова по-настъпателна външна политика. През по-голямата част от периода от 1945г.до 1989г.,  Германия бе принудена да няма собствена външна политика и да се осланя почти изключително на САЩ и НАТО. В новото време обаче, САЩ започнаха да водят политика на постепенен отказ от своите глобални ангажименти, при което Берлин се видя принуден да заеме по-активна и по-настъпателна външна политика. Тази политика е в унисон с ролята на Германия, като ръководна сила в ЕС. Това поставя в нова светлина отношенията на Германия с Русия. Точно в момента на украинската криза, която е противоборство между ЕС и Русия, Берлин отправи свое предизвикателство към украинския президент Янукович, който бе прекъснал преговорите за асоцииране на Украйна с Евросъюза.

Германия сега пренастройва външната си политика в съзвучие със собствените национални интереси, които не е задължително да се припокрпиват с интересите и политиката на нейните партньори от ЕС и НАТО. Впрочеем, по мое мнение, НАТО все повече губи своето значение, което имаше по време на студената война.

Като водеща държава в ЕС, Германия трябваше да спасява с финансови инжекции страните от Южна Европа, което парадоксално възроди антигерманските настроения, особено в Гърция. Защото както Гърция, така и южноевропейските членки на ЕС са убедени, че Евросъюзът служи преди всичко на икономическата мощ на Германия. През последната седмица – от края на Януари до началото на Февруари, канцлерът Меркел заедно с президента, външния министър и министъра на отбраната на Германия призоваха към създаване на нов механизъм, който коренно да се отличава от досегашната крайно сдържана външна политика на Берлин. Според новата концепция, Берлин трябва много по-активно да излиза на международната сцена, като действа и далеч зад пределите на своите граници. При това, да действа с политически и военни средстсва.

Някои страни от ЕС проявяват голям интерес и съпричастност към събитията в Украйна. Това особено важи за страните от бившата съветска сфера на влияние – Литва, Латвия и Естония плюс Полша. Хипотетичното окупиране на Украйна от Запада би съдало реална заплаха за руската национална сигурност. Но обратното – навлизане с военна сила на Русия в Украйна, не би създало заплаха за Германия и Европа, защото Карпатите сериозно биха попречили на такова руско настъпление.

През последния месец Германия водеше политика идентична на американската по време на кратката война между Русия и Грузия. Както си спомняме, в резултат на тази война Русия откъсна от Грузия Абхазия и Северна Осетия.

От гледна точка на Берлин, Украйна е важна като транзитна територия за снабдяване на Германия с руски природен газ. Но от друга страна, Берлин смята, че Украйна не е чак толкова важна за Европа. Макар че беше казано много за взаимоотношенията между ЕС и Украйна, никой на Запад не обясни защо ЕС забърка тази каша.
Евросъюзът се намира под бремето на колосална безработица, особено в Южна Европа, докато Източна Европа дълбоко се съмнява в ползата от евентуалното й присъединяване към европейския банков и валутен съюзи.

В аспекта на дипломацията, Русия би могла да стане близък партньор на Германия, особено предвид охлаждането на нейните отношения с партьорите й от ЕС. Може би без голям риск е да се каже, че Германия спасява европейския интеграционен проект, който може би няма да издържи проверката на времето.
Интересите на Германия са в пряко противоречие с настъплението на Русия в Източна и Централна Европа. При това положение, императивът на германската външна полтика е запазването на нейната икономвическа мощ, като не се изпуска от внимание реализацията на германския износ в страните от ЕС. Германия успя да пробие частично на пазарите на САЩ и Китай, но това въобще не може да компенсира колосалната зависимост на германския експорт от пазарите на Евросъюза.

Засега изявленията на германските ръководни политици среща положителни реакции в чужбина. Но с течение на времето, опасенията от напористата политика на Берлин ще доведат до по-голямо напрежение в Европа, както и на световната сцена. Но канцлерът Меркел за сега няма друг избор.