Преди европейските парламентарни избори укрепващата сила на евроскептиците с основание предизвиква в Брюксел сериозни тревоги. Както левите, така и десните партии са по-силни от всякога. За британския евроскептик, за да не кажа противник на европейското обединение Найджъл Фарадж, ЕС се превръща в един вид супердържава, която може да контролира европейските граждани, прониквайки  все-повече и повече в нови сфери. Затова Фарадж се обърна към британците с призива да гласуват през май против “Големия брат” в лицето на ЕС. На гражданите на обединена Европа ще се наложи през следващите седмици да чуят много подобни призиви. И от ляво и от дясно. Противниците на истаблишмента ще атакуват отляво, докато евроскептиците ще нападат отдясно.

Изборите през май се очаква да бъдат много различни от досегашните евроизбори. Защото партиите в Европа за пръв път ще излъчат основните кандидат-парламентаристи, които най-после трябва да помогнат на Европа да получи своето идентично лице.
Във връзка с това лидерът на  социалистите и социалдемократите в Европарламента Мартин Шулц окачестви предстоящите избори като много важен етап в развитието на демокрацията. Предстоящите евроизбори ще се отличават с още нещо важно, защото на преден план ще излезе въпросът за самата Европа, докато при предишните евроизбори европейските граждани не са имали чувсвото, че от техния глас зависи нещо решаващо. А именно партиите, които поддържат или симпатизират на обединена Европа ще дойдат на власт. Не случайно при минали евроизбори гражданите нямаха стимули, които да ги накарат да гласуват, поради което избирателната акативност е била малко над 40%.

В съседна Гърция лидерът на лявата коалиция Сириза, Алексис Цапрас нарече предстоящите евроизбори “референдум” относно управляваща коалиция на социалисти и консерватори. Във Франция пък, лидерът на нацинолания фронт Марин Льо Пен окачествява изборите като референдум за оказване на недоверие на френския президент Франсоа Оланд. Със своите остри критики към ЕС евроскептиците задължават управляващите да поемат ясна и еднозначна позиция относно бъдещето на Европа. Според председателя на еврокомисията Барозу, изборите през май ще покажат отношението на европейските граждани към институциите на ЕС.

Днес Европа страда от много висока безработица, слаб икономически растеж и криза в еврозоната, които навредиха много на иституциите на ЕС и на ръководните еврполитици. През 2009г. доверието в ЕС е било 47%, докато днес то е само 31%. Не случайно ЕС днес се възприме предимно като всемогъщ регулиращ механизъм, създал огромна бюрокрация.

Наред с този значителен минус, европейците имат засилващо се усещане, че не могат да влияят на вземането на решения. 66% от тях смятат, че гласовете им не играят никаква роля. В Брюксел пък, се опасяват  основателно от засилването на радикалните сили в ЕС. Задава се следния основен въпрос: как Съветът на Европа ще си сътрудничи с Европарламента, ако в него мнозинството от депутатите са в опозиция.
Предизборната борба ще бъде много ожесточена, но след изборите настроенията в парламента могат рязко да се изменят. Експертите обаче смята, че работатата на Европарламента едва ли съществено ще се измени, защото консерваторите и социалдемократите ще запазят същественото си мнозинство. И ще бъдат в състояние да вземат важните решения. Според прогнозите, пропорционалното съотношение на левите  и десните в парламента ще се запазят.
Смята се, че новите сили – обструкционистите, няма да могат да създадат единен блок, въпреки техния общ скепсис спрямо ЕС. Въпреки това, крайно левите и крайно десните партии могат да оказват значително влияние. Защото партията на Марин Льо Пен, партията на Вилдес в Холандия и Сириза в Гърция са най-мощните политически формирования в техните страни.
Благодарение на силната и остра критика на ЕС, както от десницата, така и от левицата, сега съществува мнението, че субсидиарността ще бъде главната тема на ЕС през 2014г. Съществува мнението, че по големите въпроси  е необходима повече Европа, докато по малките въпроси е нужна по-малко Европа.

В ЕС стои на дневен ред и въпроса за услугите в общността. Тук работят 5 пъти повече хора, отколкото в САЩ, при сравними БВП. Защото услугите в ЕС се намират под национален контрол, нещо което не може да продължава вечно.

С помощта на т.нар. жълти картони нациноланите правителства са в състояние да блокират  едроразмерните инициативи на еврокомисията. В допълнение трябва да се отбележи, че сега институциите на ЕС се вслушват по-внимателно в мненията и интересите на еврогражданите.
В заключение ще изтъкна три принципни момента. Първо, ЕС е свръхбюрократична общност. Второ, не е работа на ЕС да разпъва на кръст Украйна между Европа и Русия. И трето, ако ЕС успее да сближи донякъде стандартите на живот между отделните страни-членки, това би бил големият европейски пробив.