Днес 20.02.2014г., кървавата драма в Киев продължи. Краткото примирие между протестиращите и силите на реда бе нарушено. Затова кой е виновен за нарушаване на примирието има два противоположни отговора. Според протестиращите, силите на реда първи са открили огън, включително от снайперисти, докато според властите, радикалните групировки сред протестиращите са отговорни за прекратяването на примирието. В тази крайно ожесточена битка между двата лагера, всеки от тях може да е започнал пръв атаката.
Площад Независимост в украинската столица отоново и днес е терен на яростни атаки от страна на радикалните групировки сред протестиращите, докато силите на реда изпълняват заповеди да очистят Майдана. Сега става пределно ясно, че в Киев е започвала революция срещу властта на Янукович и неговото обкръжение. За властите обаче не става дума за революция, а за терористична вълна, при която първоначалният мирен протест отдавна е пресякъл със сила “червената линия”. В Киев днес беше на посещение френско-германско-полска делегация, изпратена от ЕС, за да се опита да убеди двата противоборстващи лагера за необходимостта от мирен компромис, като единствено възможен изход за прекратяване на кръвопролитната криза.
Естествено “тройката” на ЕС едва ли би могла да бъде неутрален посредник, защото е ясна благосклонната снисходителност на Запада в подкрепа на протестиращите.
Ще се опитам да внеса някои пояснения. Първо, президентът Янукович – проруски апаратчик, е притиснат в ъгъла и може би вече се бори само за своето физическо оцеляване. В очите на протестиращите именно Янукович е отговорен за десетките убити и стоците ранени на Майдана. Второ, наред с това обаче, не трябва да се снема и вината на част от протестиращите, конкретно Десният сектор, които всячески се стремят да използват огромния протест за своите радикални цели. Тази ултрарадикална дясна групировка вижда в настъплението на протеста възможност да завземе властта, без да има какъвто и да е мандат от украинския народ.
На свой ред, президентът Янукович въпреки, че е легитимно избран, вече е с окървавени ръце и не може да бъде държавен глава в намиращата се пред колапс разделена Украйна.
Няма да е пресилена прогнозата, че дните на Янукович във властта вече са преброени. От друга страна обаче, ако надделее Десният сектор, с неговия радикален национализъм, не виждам как тогава Украйна би се вписала в нормите и ценностите на ЕС. Ще добавя, че десните ултрарадикали са и антисемитски настроени, което би застрашило Украйна от антиеврейски погроми.
Тук не бива да се изключва и позицията на Русия, която мнотгократно призовава за ненамеса във вътрешните работи на независима, но разделена на Западна и Източна Украйна. На сегашния етап на яростно противоборство, е почти невъзможно да се постигне някакъв компромис, който да сложи край на кръвопролитието в Киев. Дори ако този компромис включвна оставката на Янукович.
Сега протестиращите опитват нова тактика, а именно да привлекат на своя страна силите на реда, което би сложило край на кървавата баня в Киев. Това, че външните министри на ЕС обсъждат въвеждането на санкции спрямо режима в Киев, е многократно използваната, но неуспешна стратегия на Запада. Вместо санкции, ЕС като една от косвените първопричини за кризата в Украйна, по-добре би било Евросъюзът да застане като разделителна линия между двете противоборстващи страни, за да се сложи край на кръвопролитието в Киев. На свой ред, Вашингтон би трябвало да запази дистанцията спрямо събитията в Украйна, вместо да обвинява за всичко ставащо Янукович. Защото е повече от ясно, че Украйна съвсем ненужно бе изправена пред избор между Европа и Русия. Това бе голяма грешка, като се има предвид етническото разделение на Украйна, което може да доведе до нейното разделяне на две части.
