През 1954г. Никита Хрушчов, нарушавайки законовите норми в СССР, прехвърли Крим от Русия на Украйна. За този си ход, на който тогава не бе обърнато особено внимание, Хрушчов заобиколи върховния съвет на СССР и на самата Украйна. В спешен порядък той нареди разселването на етнически украинци на полуострова, който от времето на Екатерина Велика и княз Потьомкин Таврически, принадлежеше на Русия. Това бе само едно от многобройните действия на тогавашния първи съветски ръководител, които разкриват неговата волунтаристичена същност, примесена със закъснели сталински похвати. И това е така, въпреки разклащащата из основи политика на Хрушчов на десталинизация.

От тогава изминаха 60 години, но Крим не се украинизира, което се видя и на референдума на 16.03.2014г. завършил с огромно мнозинствно от около 97% , гласували за връщането на Крим обратно на Русия.

Разпадането на империите, като Съветската, носи на новите независими държави огромни трудности и проблеми, които просто нямат справедливо и почтено решение. Но в случая с Украйна се насложиха още два крайно негативни фактора – революцията на Майдана в Киев, излъчила без избори едно правителство със съмнителна легитимност и диктата на възкрасналите от историята на Украйна фашистки и неонацистки сили, които с оръжие в ръка стоят на входа на украинския парламент и диктуват решенията му.

Към това се прибавя и външния фактор в лицето на САЩ и ЕС, като американският заместник държавен секретар Нуланд заедно с посланника на САЩ в Киев диктуваха кой да влезе в новото правителство и какъв пост да заеме.

Вече писах в блога си за фашистите и неонацистите от Майдана, които крайно изненадващо под диригентската палка на Вашингтон не само формираха полунацистко правителство, но и се опълчиха срещу всичко руско в Украйна, включително и със забрана на руски език и с непрестанни заплахи срещу украинските руснаци.
Крайно десните неонацистки формации, като полувоенното движение Десен сектор, поискаха в паспортите на жителите на Украйна да бъде посочен и техния етнически произход. Лидерите на пратията Свобода и на Десен сектор прокламираха, че Украйна била управлявана от “чифутско-московска мафия”. Не случайно Световният еврейски конгрес поиска от САЩ и ЕС да направят необходимото, за да бъдат поставени извън закона фашистките формирования в Украйна.

Донякъде изненадващо, но САЩ и Зпадът , които са закрилници на еврейте и Израел, сега умишлено си затвърят очите пред антисемитските крясъци на такива лидери от Майдана, като Тягнибок и Фараш. Това може да се обясни само  с избухналата с нова сила русофобия на Запад. Американаски дипломати дават съвети на неонацистите как тактически да действат, като в началото не се афишират като неонацисти. Затова един от новите лидери в Киев заяви, че “на първо време ще отстъпват на еврейте и руснаците,  а след това ще започнат да ги бесят”.

Но да се вънем към Крим, който след референдума по всяка вероятност ще се включи като субект в Руската федерация. Неясна остава обаче съдбата на руснаците в Донбас и цяла Източна Украйна, където те съставляват мнозинство. Как тези украински руснаци могат да бъдат защитени от бесовете, идващи от Западна Украйна, която исторически е била  ту полска, ту австроунгарска. Именно от Западна Украйна произлиза мнозинството военизирани погромаджии, които държат в ръцете си не само огромно количество огнестрелно оръжие, заграбено от складовете на силите на реда, но и със своите заплашителни действия де факто направляват политиката на Върховната рада и на Украйна.

Президентът Обама, който светкавично прие новия украински прамиер Арсений Яценюк, с неговата съмнителна легитимност, само защото той и хората около него ще извадят Украйна от сферата на руските интереси. И това го прави президентът на САЩ, които са обявили чрез доктрината Монро, че никой извън американския континет няма право да се намесва в неговите работи. Но доктрината Монро, приета при съвсем различни исторически обстоятелства, съвсем не пречи на САЩ днес да забъркват политически каши в отдалечената на дестки хиляди километри Украйна.

Всичко това се базира и на едно огромно недоразумение. Враг номер 1 на САЩ – СССР вече от 23 години не съществува, но в Америка антисъветизмът прерастна в дълбока русофобия.

Както посочват някои западни анализатори, САЩ постепенно губят геополитческото си надмощие над останалия свят, особено когато на хоризонта се възправя Китай, с неговата динамично развиваща се икономика и модернизиращи се военни сили. Вашингтон особено се тревожи от потенциален съюз Москва - Пекин  , което би формирало непреодолимо за САЩ дуо и би поставило под въпрос тяхната световна роля на хегемон.

Видният съветско-руски философ - дисидент Александр Зиновьев определи същността на Студената война така: "Целеха се в комунизма, убиваха Русия" (Цитирам по памет). Интересен феномен е "русофобията". Съществуват опити за научно обяснение на причините за появата му, както и за удивителната му историческа живучест. Съществува безспорен факт: някакъв, не малък процент блогъри и читатели на Блог бг са изявени русофоби. Ако някой си направи труда да събере постингите и коментарите им на тема "антикомунизъм и русофобия" в някакъв алманах, ще констатира, че за една част от тях русофобията им е обяснима: социален произход, домашно възпитание, фамилна "ценност" и др. под. За по-голямата част от тях обаче може да се каже, че страдат от интелектуална недостатъчност - природно определена, понякога проявяваща се като патология или пък социално предопределена. Казаното се доказва от обема знания, стила и правописа на тези същества.