Държавният секретар на САЩ Джон Кери заплаши Русия, че ще бъде изключена от Г-8. Същевременно нелегитимното правителство в Киев поиска помощ от страна на НАТО, което означава опасна ескалация на кризата. Тази ескалация може да бъде спряна, ако връх вземат хладните глави. Във Вашингтон и Киев цари истерия, а новият украински премиер заяви, че страната му се намира на границата на катастрофа. Киев започна мобилизация на армейския резерв в отговор на руските войски в Крим. Премиерът Яценюк заедно с американските и европейските средства за масова иноформация излишно драматизират положението главно на Изток. Защото руското население по разбираеми причини е разтревожено от това, че властите в Киев със закон отмениха руския език като официален в районите с руско население. Жителите на Източна Украйна се опасяват, че антируските ултранационалисти от западната част на страната, които бяха доминираща сила по време на февруарското въстание, продължават да контролират столицата. Източна Украйна се страхува, че чрез аналогична тактика могат да бъдат завзети държавните учреждения и в техния район, с цел да бъдат изолирани източноукраинските ръководители.
Спешния стремеж на държавния секретар Кери да накаже Русия и решението на НАТО да отговори на призивите на Киев за провеждане на заседание на Североатлантическия алианс в Брюксел, е крайно погрешно. Защото Украйна не е член на НАТО, така че никакви задължения за колективна отбрана в случая не могат да бъдат приложени. По-скоро следва НАТО да се въздържа от намеса в украинската криза, както на думи, така и на дела.
В основата на кризата в Крим и ожесточената съпротива на Русия лежи открития стремеж на НАТО да продължи експанзията си на Изток, в сферата на постсъветското пространство. Това движение на Изток на времето оглави Бил Клинтън, а в последствие то бе продължено от последващите американснки администрации. Едва ли има съмнение, че в своите мечти Пентагонът вижда как военоморските сили на САЩ ще изместят рускя черноморски флот в Севастопол и Балаклава.
След като Украйна стана независима държава, всички допитвания до общественото мнение показваха, че мнозинството от населението й е против члеството на страната в НАТО. Управляващият елит обаче игнорира волята на народа. Съблазнено от евентуалната съпричастност към този глобален вискотехнологичен клуб, украинското ръководство даже изпрати свои военни части в Ирак и Афганистан.
Сваленият президент Янукович, въпреки своята корупция и злоупо-треба с властта, пръв се обяви срещу чланството в НАТО, а след това убеди парламента, да заложи в основата на сигурността на страната принципа на неприсъединяване по примера на Финландия, Швеция и Ирландия. НАТО обаче отказа да се съгласи с тази украинска стратегия. Генералният секретар на НАТО Растмусен заяви на конференцията в Мюнхен: Украйна тряябва да има свободата за избор на собствен път без външен натиск. Намекът, ако това може да бъде наречено намек, беше пределно ясен: ако не бяха тези “противни руснаци”, Украйна отдавна щеше да стане една от нас. Но Украйна избра пътя на неприсъединяването и ние уважаваме нейния избор – това би било по-мъдро, отколкото изказването на Растмусен.
Сега все още не е късно да се прояви известна мъдрост. Предвижването на руските войски в Крим, подкрепено от мнозинството руснаци, едва ли може да бъде наречено законно, като се има предвид условията на договора за мир и дружба, подписан от Русия и Украйна през 1997г. Тази незаконна крачка на Москва е по-малко очевидна на фона на американската инвазия в Ирак и Афганистан, които Съвета за сигурност на ООН одобри с резолюция едва няколко седмици след тяхното начало. Ако украинската криза започне да затихва, възможно е Русия да изтегли от Крим своите войски. Но за това е необходимо да се възстанови със закон руския език в Източна Украйна и да се пресекат действията на въоръжените групировки от неофашисти и неонацисти, насочени срещу Русия.
Рускоезичното население в Крим и Източна Украйна също така е възмутено от корупцията на елита, от безработицата и икономическото неравенство, както и украинците в западната част на страната. Но руското население едновременно с това чувства, че го обкръжават и провокират, а неговото културно наследство бива заплашено. Отговорността за премахване на тези страхове не лежи нито във Вашингтон, нито в Брюксел, нито в Москва, а е изключителен прерогатив на властта в Киев.
