Населението на Крим в най-голямото си мнозинство е руско, или както сега се нарича рускоговорящо. В Крим е базиран руският черноморски и средиземноморски флот. Полуостровът е руски от времето на Екатерина Велика. По нейно време княз Потьомкин Таврически построява Севастополската крепост за защита на преселеното тук руско население и изгражда пътища и китни села. Но един германски злонамерен журналист, може би от завист, създава абсолютно фалшива версия, че пътя по който ще мине на посещение руската императрица е нарисуван със спретнати нови села и зелени ливади, на които пасат тучни стада. Тази грандиозна лъжа и измислица толкова много се харесва на Запада, че става синоним на руската псевдосила и влиза в объщение в специалната литература като “Потьомкиная деревни” и “Патьомкиная дорога”. По този начин авторът и неговите наследници в специалната литература осмиват Русия като държава не особено силно развита, но желаеща да се представи пред света в много по-благоприятна светлина.
Както и да е, Крим е Лазурният бряг на Русия и в него се построяват блестящи замъци, като този Фривадия. Не случайно именно тук през 1943г. се провежда първата среща между Сталин –Рузвелт и Чърчил, на която се вземат решенията за следвоенното устройство на Европа.
По времето на СССР Крим е любимото място за морска почивка както на съветския елит, така и на съветските деца.
Но през 1954г. новият съветски лидер Никита Хрушчов – човек холерик, но което е по-важно и волунтарист, подарява Крим на родната си Украйна. Това решение се взема определено неправомерно, защото не е гласувно в целя Върховен съвет, а само в неговия Президиум. По тази причина Крим се присъединява към Украйна юридически неправомерно. Смята се, че Хрушчов е направил този подарък на украинското партийно ръководство като израз на благодарността си за подкрепата на Украйна в десталинизацията. Украинското ръководство не проявява голяма охота да приеме Крим за подарък, но Хрушчов привиква първия украински секретар на КПСС и успява да го убеди. По тези причини предаването на Крим от Русия на Украйна е юридически неправомерно.
Трябва да се отбележи обаче, че това знаменателно събитие става когато Русия и Украйна са интегрална част от една и съща държава – бившия СССР. Затова на Крим не се обръща особено внимание като подарък от Хрушчов. Но години по-късно след разпадането на СССР, Украйна и другите бивши съветски републики стават независими държави. През 1992г. руски юристи и журналисти попадат на секретната документация за предаването на Крим от Русия на Украйна и излизат с извода, че операцията на Хрушчов не е извършена по правилата на съветското законодателство.
Когато през зимата на 2013-2014г. избухна поредната украинска революция, насочена срещу корумпираното и крадливо управление на Янукович и обкръжение, възникна коренно нова ситуация относно полуостров Крим. Главна роля играеха фашистките и нацистки групировки от Майдана, които на вратата на Върховната рада – украинския парламент, диктуваха на депутатите какво и как да гласуват. Стана повече от ясно, че в Киев е извършен военен метеж или преврат, който свали режима на Янукович и поиска да премине в западния лагер.
Задавам си въпроса: как бе възможно 20-30 хиляди протестиращи, да решават съдбата на 50-милионна Украйна. Но както се видя, това е възможно, стига събитията на Майдана да се финансират от САЩ и Запада и да са насочени срещу Русия. При създалата се ситуация местните власти на полуостров Крим, не без руска режисура проведоха референдум за отделянето на Крим от Украйна и влизането му в състава на Руската федерация като субект. Референдумът показа, че 97% от гласувалите искат Крим отново да премине в Русия. Полустровът бе завзет от местните сили за самоотбрана, разбира се логистично и иначе подкрепяни от пренесените в Крим руски въоръжени сили.
Реакцията на Запада бе политически и пропагандно крайно ожесточена, но за намеса с военна сила в руско-украинската криза не можеше и дума да става. Ще отбележа, че в случая с Крим се сблъскват първите два основни принципа на международното право – неприкосновеност на границите и правото на самоопределение.
Самите кримчани очевидно искаха присъдединяването към Русия, което наред с другото ще повдигне и техния стандарт на живот, но самообявилата се власт в Киев реши да потърси подкрепата на САЩ и Запада за непризнаването на кримския референдум като противоречащ на украинската конституция. Руската страна посочи примера с независимостта на Косово, което се отдели от Сърбия и стана повод за война и 98-дневни бомбардировки на НАТО над Белград.
Англосаксонското право е прецедентно и това бе възприето до голяма степен и от международния съд в Хага. Така че прецедентът Косово пряко се пренесе и върху казуса Крим, където не бе произведен нито един изстрел. Руските знамена се развяха над полуострова, а украинските части се измъкнаха обратно на територията на Украйна.
Накратко Украйна и Крим станаха жертва на поредица от политически и юридически грешки, но връщането на Крим в Руската федерация е необратим факт.
28.03.2014 07:51
