“Украйна – не е наша работа, тя не ни принадлежи и затова не можем да я загубим” – пише американското издание Нешънъл Интерес. Впрочеем, много американски автори признават, че заради агресията на САЩ в Ирак през 2003г. под напълно фалшив предлог, сега за Вашингтон е много трудно да реагира на аналогичните действия на Путин в Украйна. Не един път съм писал в блога си, че Украйна е изкуствено образувание, което рано или късно ще доведе до нейното разцепление.
Последното развитие на събитията в Украйна показва, че в градовете Харков, Донецк и Луганс се е надиигнало вдижение на етническите руснаци от Източна Украйна, което върви по пътя на присъединилия се към Русия полуостров Крим.
Имаме явна конфронтация между Изтока и Запада заради Украйна. Но тази конфронтация не започна с борбата между Русия и Запада. Няколко години вече Западът, ръководен от САЩ, прави всичко възможно за да притисне Русия в ъгъла и да предизвика следващия разпад. Този път разпад на Руската федерация. Това е неофициалната истината за стратегията на САЩ и техните подгасници за Русия. Предният фронт на НАТО, след като включи бившите балтийски републики, достигна до западните граници на Русия. Ако войските на НАТО напреднат в Западна Украйна, както призовават ястребите на Запад, Москва може да нахлуе със своята армия в Източна Украйна с етнически руско население. Нещо повече, Москва няма да отстъпи пред източното придвижване на Запада, а вероянтно ще създаде мащабен съюз с Китай. Във всеки случай новата студена война не само ще сложи край на презареждането на руско-американските отношения, но Вашингтон ще се лиши и от руското партньорство по кардинални за Америка проблеми – Иран, Сирия, Афганистан и нова надпревара с ядрени оръжия.
Тук му е мястото да подчертая, че истинската цел на САЩ не е разпространението на демокрацията в постсъветското пространство, а смазването на Русия като световна сила. Впрочеем, президентът Обама тези дни определи Русия като регионален хегемон.
Но защо се случи новата студена война, 23 години след края на съветския комунизъм. Американският политико-медиен истаблишмънт внушава, че само властният Путин с неговата неосъветска политика изпразни от съдържание партньорството между Клинтън и Елцин през 90-те години. Това убеждение е в основата на сюжетно-тематичната картина на руско-американските отношения, върху които сега се насложи украинската криза.
Но има и друго обяснение, което определено е по-правдоподобно. От времето на Клинтън САЩ неумолимо придвижват своите военни, политически и икономически сили все по-близко до Русия, като се опитват да се настанят в постсъветското пространство, например в Грузия. Това е позицията, според която - всичко за победителя. НАТО вече се окопа в трите балтийски държави Литва, Латвия и Естония. Наред с това, един от главните методи е финансирането и политическата подкрепа за неправителствените организации. Второ, бамбардировката през 1999г. на славянския съюзник на Русия – Сърбия, доведе до това, че историческият сръбски символ Косово се превърна в про-американска държавица, населена с косовари.
Всичко това се прави в името на “демокрацията и суверенния избор”. Но нали не е трудно да се досетим, че тук на първо място е геополитическото обкръжение на Русия, а не разпространението на демокрацията.
Обявявайки на 18 март 2014г. присъдиняването на Крим към Руската федерация, Путин показа на Запада червената линия, която няма да позволи да бъде пресечена. Путин е демонизиран от Запада вече дълги години. Но както писа Кисинджър, демонизацията не е политика, а липса на такава.
И тук с пълна сила се намесва кризата с Украйна – страна тясно свързана с Русия в продължение на векове. Свалянето на президента Янукович доведе на власт самообявило се правителство, чийто премиер Яценюк побърза да посети Белия дом. Както много пъти съм подчертавал в моя блог, Украйна изкуствено бе изправена от Брюксел пред избора между ЕС и Русия.
Във всеки случай, Путин не е инициаторът на новата студена война. Още от 90-те години, САЩ работят в посока на откъсването на Украйна от Русия – да си спомним оранжевата революция от 2004-2005г.
На 17 март 2014г. Москва излезе с предложения за урегулиране на украинката криза. Има се предвид създаването на американско-руско-европейска контрактна група, която да изисква незабавното разформироване на украинските бойни формирования, създавенето на нова федеративна конституция и провеждането под международен контрол на парламентарни и президентски избори. И също така, от политиката да бъдат изключени украинските фашистки организации, като Десен сектор.
Но как реагира Белият дом? Той се съгласи на нова конституция, но се обяви срещу нови парламентарни избори, макар да се знае, че украинския парламент работи под дулата на десните екстремисти. Белият дом настоява Москва да анулира присъединяването на Крим.
Генералният секретар на НАТО Растмунсен заяви на 31 март, че задачите на НАТО в Украйна още не са изпълнени!? Вероятно се има предвид разполагането на натовски части в още по-голяма близост да руските граници.
Сега развоят на събитията в Украйна много зависи от президента Обама. Той трябва да преосмисли продължилата 23 години политика, включително на Конгреса спрямо Русия. Но това е толкова трудно, имено сега на фона на яросната русофобия в Америка. На времето такъв антикомунист като Рейгън усети, че има какво да се договори с Михаил Горбачов. Зедно двамата заложиха такива исторически промени, които смятаха, че ще сложат край завинаги на студената война.
Уви, 23 години по-късно, студената война отново се разпалва.
10.04.2014 08:32
