Дебатите на Запад относно Украйна създават впечатлението, че анексията на Крим от Русия и нейната намеса в Югоизточна Украйна, пораждат заплаха за стратегическите интереси на САЩ и Запада. В действителност обаче, Западът има твърде малко интереси в тази бивша съветска република, докато провежданата от Запада политика противоречи на неговите реални икономически интереси. Някога експертите по външна политика говореха за “жизнено важни интереси”. Сега този термин се използва твърде рядко. Това донякъде се обяснява с липсата на точни и ясни правила , които да разграничават жизнено важните интереси от обикновените интереси. Тези, които изследват въпросите на външната политика се съгласяват в един пукт – жизнено важните интереси – това е когато дадена страна е готова да изпрати на война и на смърт своите войници. По тази дефиниция дори най-войнствените политици отвъд Атлантика, не проявяват стремеж към поразяване чрез сила на противника /в случая Русия/, съгласявяайки се с това, че никакви жизнено важни интереси на САЩ и НАТО в Украйна не съществуват. Как биха изглеждали жизнено важните интереси в Украйна, ако те действително съществуваха? Жизнено важните интереси зедължително се отнасят до сигурността, суверенитета и териториалната цялост, както и към общата мощ на САЩ. Както впрочеем и всяка друга страна. Ако в най-лошия случай цяла Украйна падне в ръцете на Русия,         това практически няма да се отрази на сигурността на САЩ. Русия не е тази могъща страна, каквато бе Съветският съюз. Нейният БВП е далеч под БВП на САЩ. Конвенционалните сили на Русия са слаби и не са способни да завоюват такава голяма страна като Украйна.  В действителност, потенциалният захват на Украйна би се отразил скъпо на Русия. Това е коренно различно от анексията на Крим и от евентуалната анексия на източните украински региони. Предвижвайки своите въоръжени сили от Изток на Запад, Русия ще среща все по-националистически настроени украинци, отдавна изповядващи склонност за въоръжен сблъсък с руснаците. Понякога жизнено важните интереси създава самата география на регионите. Ако хипотетично предположим, че Украйна беше Мексико, САЩ щяха да се чувстват длъжни да го защитят от Русия, както и от всяка външна сила. За Москва Украйна е това, което е Мексико за САЩ. Западът се прокрадва в посока на Украйна още след края на студената война. Русия безспорно има много по-големи интереси в Украйна – военно-стратегически, политически и икономически. Тези интереси са несъизмерими с интересите на НАТО, ако изключим нейните далечни планове да сложи Русия на колене и да й натрапи западния политико-икономически модел, което предполага обезателно смяната на Путин и неговото обкръжение.  Но тук има един по-деликатен момент. Превръщането на Украйна в чисто капиталистическа страна свързана със Запада, по прогнозите на някои западни автори, може да предизвика по индукция същата коренна промяна и в самата Русия. Особено като се има предвид съседството на Украйна с Русия и нейните прилики с източния съсед. Но да се върнем към сегашната реалност. Източноевропейските държави станали набързо членки на ЕС и НАТО не желаят руски войски, разположени на техния праг. Но тъй като тези страни са твърде слаби икономически, за да се защититят от потенциалната руска агресия, като силно зависят от САЩ, тяхната сигурност в много по-голяма степен е функция на Америка, независимо дали имат обща граница с Русия. Но САЩ, все пак имат един интерес, отнасящ се до безопасността. Макар той да не е жизнено важен за Америка. Запазването на независима неутрална зона между силите на Запада и Русия е стабилизиращ фактор между Запада и Изтока. Ще напомня, че по време на студената война в Германия натовските и съветските войски стояха лице в лице един срещу друг на нищожно разстояние. Даже наличието в НАТО на ядрено оръжие, не би попречило на съветските въоръжени сили, разполагащи с огромен потенциал от конвенционални сили. Защото хиляди съветски такове и самолети можеха да извършат дълбок пробив и според някои оценки да стигнат до Атлантика. Но и двата противостоящи лагера разполагаха с голямо количество ядрено оръжие и средства за неговото пренасяне, така че в краен случай то би могло да бъде задействано. Това бяха крайно напрегнати и изнервящи години, заредени с опасност от ядрен апокалипсис. Този свят не бива да бъде възкресен. През последните 20 години войските на НАТО и на Русия са разделени от териториите на Беларус и на Украйна. Със своите планове за включване в НАТО на Украйна, Северно атралантическият съюз сякаш не разбира и не оценява ролята на обширната буферна зона в лицето на Беларус и на Украйна. От друга страна, ако Русия все пак завладее Украйна, светът ще се върне в положението преди обединението на Германия. Но да се върнем отново към Украйна. Западните либерали ще осъдят всяко споразумение, взето през главите на украинците. Но проблемът на Украйна сега идва от това, че между тях съществува разкол. Разкол между западните и източните украинци. Противоречието между тях е дали да бъдат свързани с Русия, или със Запада. Този разкол е в състояние да разцепи на две страната. Ако пък в Украйна започне граждданска война, Западът и Русия ще помагат на своите украински съюзници, което ще засили опасността от пряк военен сблъсък между НАТО и Русия. Така че, въпросът за съюз на Украйна с външни сили трябва да бъде изключен в името на мира в Европа и света.