Блогът на kiselinchev :: Задава ли се нова газова война в Европа

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

25.06.2014 17:09 - Задава ли се нова газова война в Европа

Автор: kiselinchev Категория: Политика

Прочетен: 3422 Коментари: 0 Гласове:

Разгърналата се криза във връзка с амбициите на Киев за членство в ЕС, заплашва с трета газова война в Европа. Тази нова криза е твърде опасна, защото съществува реалната заплаха тя да върне Европа и света в клещите на студената война. Предишните две газови кризи през 2006 и 2009 година. Вероятността от възобновяване на студената война е опасна сама по себе си, но и защото сегашната ситуация около Украйна е още по-критична. Конфронтацията на Запада с Москва сега протича с оръжие сложено на масата. Всички усилия да бъде преодоляна дългата кървава баня в Украйна за сега завършват без успех. Руският президент Путин се обърна към Думата да отмени неговото право да използва руските въоръжени сили за защита на етниччески руското население в Югоизточна Украйна.
Както е известно, Путин вече присъедини Крим, дотогава част от Украйна, към Руската федерация, като нейн субект. В допълнение към това, сраженията в проруската Югоизточна Украйна продължават с нестихваща сила. ЕС заплаши Русия, макар и крайно неухотно, с нови санкции, които ЕС би предпочел да не въвежда. Но ЕС се намира под натиска на САЩ, които в голяма степен в ролята си на световен хегемон, въздействат върху външната политика на Евросъюза. Но да се върнем към руския природен газ. От една страна Киев, окуражен от силната западна подкрепа, не иска да плаща и не е в състояние да плаща природния газ по договорените с Газпром цени. До сега, цената на зимните и летните доставки се плащаха по различни цени, но руският монополист настоява цената от 385 долара за 1000 кубически метра, незамвисимо от годишните сезони. Промяната в стратегията на Газпром е, че докато Киев не започне да предплаща за доставения руски природен газ, Украйна няма да получи нито един кубически метър от синьото гориво. За разлика от предишните две газови кризи, сега ситуацията е много по-опасна. Украинското правителство изпрати свои танкове в размирните региони на Домбас и Славянск, като по всяка вероятност Путин е готов да отговори на това предизвикателство, като защити рускезичното население в Югоизточна Украйна. Стратегията на Кремъл е максимално да затруднява асоциирането на Украйна с ЕС, след като Киев отказа да се присъедини към Евразийския съюз, контролиран от Москва. Няма съмнение, че Кремъл е готов да пристъпи към радикални действия, които биха засегнали тежко политическото и военното равновесие на Стария континент. Изправен пред тази перспекитва, позицията на ЕС изглежда по-слаба от позицията на Русия. Не трябва да се забравя, че ЕС има различно от руското виждане за положението на Украйна, като стратегията на Брюксел си остава предишната. Това предполага усилие към всеобхватен мир и социалноикономическо развитие.
Както вече споменах, външната политика на ЕС в много по-голяма сетепн се определя от стратегията на Вашингтон. Тази стратегия цели да изтласка Русия от пространството на бившите съветски републрики, като в този процес най-голямо значение има развитието на събитията в Украйна.
Европейската комисия предложи Украйна да заплати на Газпром един милиард долара, като останалата част от украинския дълг за природния газ се изплаща на части, с оглед до края на 2014г. да бъде изплатен дълга. От руска страна обаче бе твърдо заявено, че Киев няма да получи газ от Русия, а евентуалните бъдещи доставки ще се правят с украинско предплащане. Колкото Украйна предплати, толкова ще получи.
На този фон председателят на Европейската комисия Жозел Мануел Барозу в телефонен разтовор с Путин изрази становището на ЕС, че не предвижда по-нататъшни тристранни преговори на високо равнище /ЕС-Русия-Украйна/, което поставя проблема с руския природен газ в задънена улица. Тъй като, Москва може да затвори кранчето с природния газ, ръководството на ЕС вероятно ще трябва да преразгледа досегашната си позиция.

Нагоре