По ирония на съдбата на 11 ноември 1942г. Адолф Хитлер празнува заедно с най-близкото си обкръжение в Берхтесгаден победата на Вермахта в Сталинград. Три дни по-рано, на 8 ноември Хитлер съобщава по радиото победата на 6-та елитна армия в града, който носеше името на Сталин.
Оказа се обаче, че радостта на нацистите е била меко казано твърде прибързана. В Сталинград Адолф Хитлер поел върховното командване на Вермахта,  мотивиран от два фактора. Първо, контролът на германците над града на Волга подсигурява северния фланг на германската армия в Кавказ и открива пътя ня завладяването на нефтените находища в Грозни и Майкоп. Второ, падането на Сталинград открива пътя на германците в северна посока – към Москва и Ленинград. Германското настъпление в тази северна посока през 1941 година претърпя неуспех. Това са обективните стратегичеески фактори, които определяха значението на превземането на Сталинград. Но приближените на Хитлер знаеха, че има и друга, по-важна причина – Хитлер отчаяно искаше да унижи Сталин, чието име носеше тогава градът на Волга.
На пръв поглед, за радостта на германското ръководство имаше и обективна причина – 6-та армия на Фридрих Паулус след крайно ожесточени боеве, бе завладяла 90% от територията на Сталинград. В ръцете на Съветската армия оставаха 2-3 опорни пункта, които в най-близко време щяха да бъдат ликвидирани въпреки ожесточената съпротива на Червената армия.
Но стратегическата реалност около Сталинград бе съвсем различна. В съобщенията, идващи от Сталинград и приети в Берхтесгаден имаше сериозни причини, да се смята, че гигантската битка за Сталинград въобще не е приключила. В докладите на Фридрих Паулус се съобщаваше, че мощна съветска групировка е атакувала от Север Трета румънска армия, както и унгарските и италиански части, защитаващи северния фланг на елитната германска армия. И в резултат на тази мощна атака на Червената армия, частите на съюзниците на Германия – румънци, унгарци и италианци са били пометени и се е открила огромна дупка в германската отбрана. След няколко дни приистигат и други крайно тревожни съобщения, а именно, че от южна посока втора съветска групировка, включваща голям брой танкове Т-34, е ударила и разгромила румънските сили, охраняващи южния фронт на армията на Фридрих Паулус.
Германските генерали веднага съобразили, че след тези две мощни атаки от Север и от Юг, 6-та германска армия е пряко заплашена от обкръжение. Това налага незабавното изтегляне на германската армия от района на Сталинград. Пред тази перспектива германските генерали посъветвали Хитлер да нареди на Паулус незабавно изтегляне, преди съветските групировки на Ватутин и Ерьоменко да се срещнат край Калач зад гърба на 6-та германска арамия. На това предложение Хитлер хистерично реагирал, че никога няма да се изтегли от Волга.
И така, съветските войски, атакуващи със силите на четири фронта, затвориха чувала и 6-та армия попадна в обкръжение. Нещо повече, това обкръжение било подсигурено със значителни сили, така че самостоятелен пробив за излизане от обръча на германската армия не можело и дума да става.
Хитлер, който бил вбесен от създалата се ситуация заповядал на генерал Ерих фон Манщайн, който бил на северния франт, незабавно да създаде и поведе германска групировка, включваща танкови дивизии, за да деблокира армията на Паулус.
Елементарната военна логика диктувала, когато Манщайн приближи от Запад Сталинтград, Паулус от Изток да започне пробив, за да може 6-та германска армия да излезе от обкръжението.
Както е известно, в историята няма „ако”, това, което е станало, е станало. Място за хипотетиични варианти няма! Силите на Вермахта в Сталинград се оказват в чувал, като пътищата за снабдяването им са напълно отрязани.
Хитлер наредил на Паулус да оказва мощна съпротива, докато Манщайн успее да пробие съветския обръч и да поведе 6-та германска армия в посока на силите на Манщайн. Снабдяването на 6-та армия щяло да бъде осигурено по въздух от авиацията на Гьоринг.
Нищо от тези намерения не се сбъднали. 6-та армия била обречена, въпреки нейната отчаяна съпротива. Чувалът Сталинграад бил добре подсигурен от съветска страна, като начело на операцията бил генерал Георгий Жуков.
Обръчът около 6-та армия се свивал все повече и повече, а решаващият опит на Манщайн за деблокиране бил отблъснат от съветските сили, обграждащи Сталинград. Манщайн успял най-много да се приближи на 50 км от обкръжението на 6-та армия. Потенцално това бил моментът, когато армията на Паулус трябвало да си пробие път, за да се срещне с частите на Манщайн.
Не трябва да се смята, че тежката участ на 6-та армия е плод само на фанатичното упорство на Хитлер и на нерешителността на Паулус, който междувременно бил произведен във фелдамрашал.
Обкръжаването  и  горчивата съдба на германците извън всяко съмнение са резултат от стратегическата подготовка на едномилионната съветска групировка, която планирано и предвидливо подготвяла сталинградския капан.
В резултат на сталинградската катастрофа Вермахтът се лишиил от елитна армия и колебливи съюзници – румънци, унгарци и италианци. Победата на Червената армия в Сталинград преобръща хода на войната – от Сталинград нататък германците само отстъпват. Ако добавим към сталинградската катастрофа и грандиозната битка при Курската дъга, където Жуков успешно осъществява победа в най-голямата танкова битка в историята. Така стигаме до еднозначния извод – Германия претърпява фатална катастрофа на Източния фронт. Британският премиер Уинстън Чърчил по този повод заявява: „При Сталинград съдбата обърна пръста си!”

Не е лошо да прегледаш някои материали за Жуков и неговата операция по време на Сталинградската битка.Последната е била разглеждана като второстепенна операция.
Освен това Жуков няма никакво сериозно участие при Курската дъга.

Ако ми позволиш ще добавя, че в следствие на всичко това, което излагаш, освен загубата на 6'та елитна армия, България и няколко Европейски държави, изгубиха малко повече от 40 години, на кой да се сърдим, на Др. Сталин, на Хер Хитлер или на Мистър Чърчил?

... и не само това, а още детайл "встрани" от Царицин/Волгоград
- на България е обявена война от СССР-Русия на 5 септември 1944г., Жуков в спомените си нагло и лъжейки като мерзавец "говори"/пише за ПОБЕДА над българите и дори това е отпразнувано със салют в Москва

Нещо повече - Дейвид Глантц разглежда в 2 свои книги съперничеството Василевски - Жуков и провала на последния за пореден път при Ржев втори път при опер. "Марс"

Съотношението на силите в най-добрият случай е било 2 или 3 към 1 в полза на руснаците.Да наистина превъзходството във военната технология би могла да дава увереност,че численото преимущество няма значение но това е при положение ,че техниката на едните се с поколения по-добра от техниката на другите.А не едните да имат самолетчета с перки и другите да имат самолетчета с перки само,че една идея по-тъпи.Пак са имали картечници и оръдия... Същото е важало и за танковете артилерията пехотата и какво ли още не.Има и нещо друго.На немците самолетите хич не са им били на нивото на танковете.Че руските са били по-гадни е нямало спор ама не чак толкова по-гадни за да ги изправяш в съотношение като много срещу малко.Освен това ако сведенията в интернет са верни по едно време пехотата в червената армия е наброявала около 35 000 000 души.Тоест 50% от населението на цяла Германия за времето си.Та тва е все едно всички българи от мъжки пол да нападнем Китай... или Индия.

На мен ако ми позволиш ще добавя, че ако "изгубените" 40 години са същите като последните 23, то вече отдавна въобще нямаше да ни има.