Фаталните грешки на Адолф Хитлер безспорно си казаха думата в Сталинградската битка, но и съветското военно командване умело се възползва от грешките на нацистите. Но съветската победа би била невъзможна, ако Съветският съюз разчиташе само на грешките на противника-завоевател. В Сталинград изиграха своята роля причините, които впоследствие определиха цялостния ход на Втората световна война на Източния фронт. 
Причините за сталинградската победа на Съветската армия в най-ожесточената и с най-многобройните жертви война, са няколко. Първо, Сталин при всичките му диктаторски престъпления още преди 1939г. бе сигурен, че нацистка Германия рано или късно ще започне война със Съветския съюз. Хитлеристите от своя страна фатално подцениха силата и ресурсите на Съветския съюз за водене на т.нар. Отечествена война.
В годините преди германското нападение, Съветският съюз с невероятни усилия бе изградил своята тежка и отбранителна индустрия. Със стратегическа далновидност повечето възлови предприятия, свързани пряко или косвено с отбраната бяха дислоцирани на безопасни места далеч на Изток, в Урал и отвъд него.
Второ, Хитлер самоубийствено подцени главното в съветско-германската война. Това главно бе героиизмът и жертвоготовността на руския народ да не позволи на Вермахта да сложи на колене Русия и да я завладее. Наистина, режимът на Сталин имаше доста вътрешни врагове, особено в Украйна. Но без всякакво преувеличение трябва да кажем, че главната тежест на германския щурм на Изток, т.нар. блицкриг бе посрещнат от руския народ с несравним патриотизъм и готовност да понесе нечувани изпитания и страдания.
Трето, гигантските мащаби на Съветския съюз и главно на Русия  позволиха на съветското ръководство да отстъпва територии под ударите на мощната германска армия, едно отстъпление за да бъде спечелено време. Така или иначе, руското отстъпление принудително или тактически водено, с цел печелене на време, имаше своята крайна точка. И Сталинград  - град със стратегическа и индустриална важност бе от решаваща важност за Москва. Той бе крайната точка на германското настъпление на Изток.
Четвърто, новоизградената съветска индустрия постепенно набираше скорост и в крайна сметка осигури на съветския фронт срещу Германия огромно количество танкове и самолети.
Войната при Сталинград  постепенно премина от германския блицкриг в продължителна война на изтощението. Москва имаше на своя страна три пъти повече население от Германия. По време на пълната победа на Червената армия Съветският съюз вече разполагаше с 12-милионна армия.
Но да се върнем към Сталинград. Нацистката пропаганда тръбеше, че германските неуспехи на Източния фронт се дължали на „генерал Зима”. Действително, руската зима е много сурова, особено през 1941/1942 година, но тя съдаде тежки проблеми и за двете враждуващи армии. Все пак, съветската армия бе по-добре снабдена и приспособена към извънредно тежките условия на руския климат. И докато на западния бряг на Волга при Сталинград руските войски отбраняваха с отчаяни усилия своите малки позиции на източния бряг на Волга, германският Вермахт бе овладял 90% от територията на града, носещ името на Сталин.
На северозапад и югозапад съветското върховно командване групираше огромни пресни сили, танкове, артилерия и авиация. И докато Хитлер празнуваше своята „победа” при Сталинград, германските генерали предпазливо го посъветваха да изтегли елитната 6-та армия заедно с нейните съюзници румънци, унгарци и италианци, преди да се затвори обръча. Хитлер обаче неистово крещеше на своите военноначалници, че за нищо на света няма да се оттегли от Волга.
Не може да се твърди, че убийствено мощната съветска контраофанзива при Сталинград е била пълна изненада  за нацистките генерали. Но нейната мощ и боеспособност  безспорно изненадаха германските водачи в Берлин. До Сталинград Хитлер само настъпваше, след Сталинград германските войски само отстъпваха. След като 300- хилядната германска армия бе разгромена, дойде още една фатална за германците катастрофа  - грандиозната танкова битка на Курската дъга. В тези две мащабни сражения, Германия загуби огромна жива сила, както такове. Затова Сталинградската битка и битката при Курската дъга се превърнаха в ключови събития не само за Източния фронт, но и за подкопания потенциал на Германия да води война.
Пето, Битката при Сталинград беше успешна за Съветския съюз и заради помощта на съюзниците – американски и британски, които при много трудни условия изпращаха помощ за Съветския съюз във вид на въоръжения и хранителни запаси. На северния участък воюваше съветско съединение, изцяло въоръжено с американските танкове Шермън. Но съюзниците не успяха да отворят втори фронт на Запад, чак до лятото на 1944 година.
В заключение искам специално да подчертая героизмът на съветските войни, които преградиха пътя на Вермахта на Юг към Кавказ и на Север към Москва и Ленинград. За този успех решаващ беше разгромът на германците при града на Волга. От Сталинградската битка нататък започна настъплението на съветските войски до заветния Берлин. Сталинградската битка и Курската дъга преобърнаха хода на Втората световна война и трасираха пътя към разгрома на Вермахта и Третия райх.
Сега, 70 години след битката на Волга, Сталинград и Курската дъга, можем да кажем, че те станаха синоним на успешната военна стратегия и тактика, които обръщат хода на Втората световна война - най-кръвопролитната и най-решаваща война в човешката история.

Хитлер е бил обречен от самото начало. Не съществува държава способна да воюва едновременно срещу Англия и русия. наполеон Е опитил и се провалил.
Чингис хан е единственият завладял русия, но той не е воювал сАНглия, а Вилхем Завевателя е единственият завладял Ангилия но той не е завладял Русия. След 1941 година при началоот на бомбардировките над Лондон Хитлер е трябвало да спре и да сключи мир с Лондон или сда приеме временен мир с Русия, който дава цяла УКрайна да прегази АНглия да да се върен в битката среущ русия.....
Пък то и съюзниците му са били едни - жабарите италианци (дай им да се излежват), истанците които пращат една дивизия от 50 000 души в края на войната и ние българите...... а срещу него - половин ЕВропа и цяла АМерика.

Много сте прав.Аз съм много учуден от пасивноста на немските генерали по онова време.Имам предвид следното.Хитлер си е бил късметлия най-вече.Бившият аутсайдер на върха на държавата.Екстаз.Кеф.Морето му е до колене и може да спре слънцето с поглед. Особено като види тези милионни немски армии строени в редици с хилядите танкове,самолети оръжия и всички неистово и фанатично очакват неговите заповеди.Дори и много трезв и разумен човек вероятено би изгубил обективна преценка при наличие на такава огромна сила на свое разположение.А той си е бил нещо малко хахо.Като го гледам в кви истерии изпада в речите си... Такъв човек не разбира много много възможностите на тогавашната военна техника.Може би е стрелял с пистолет и пушка, през останалото време го возят с мерцедесът и го мислят за бог едва ли не.Обаче на военните специалисти експерти и съветници би трябвало да са им ясни нещата.Колко голям е залогът при загуба.Колко голяма е печалбата при успех..Затова когато виждат,че той безразсъдно харчи армиите си без мисъл и стратегия "Всички,до последният патрон и жив човек..." е трябвало да го застрелят.А те като плашливи момиченца плахо предлагат и възразяват а той ги ругае,че са тъпи копелета и нищо не разбират а той е номер 1.Е в тоя момент някой трябваше да му тегли куршума.Вярно,че му правят някакъв анемичен атентат по някое време ама и там провал.Гледах по дискавъри- сложили само 3 килограма взрив.И тя масата да падне и да го предпази от смърт.Къде е прословутата немска сигурност?Сложи му поне 10 кила бомба и да е сигурно ,не че масата ще падне а ,че няма да има маса...Уж военни уж знаят нещата.Но поуката е силна и остава.Когато един народ е обединен дори и малко на брой е толкова силен,че може да разклати светът.