Сталинград, който по времето на Никита Хрушчов бе прекръстен на Волгоград в неговата битка срещу „сталинизма”, отново върна името си Сталинград за един ден, така както пише дори в учебниците по история за най-важната и грандиозна битка на Втората световна война. Точно преди 70 години Червената армия обкръжи със силите на два фронта от Север и от Юг шеста армия на Вермахта, разгроми я и взе в плен десетки хиляди германски, италиански и румънски офицери и войници. В плен бе взет и командващия най-голямата и елитна германска армия генерал фелдмаршал Фридрих Паулус. Германското военно командване бе поразено от способността на съветското командване успешно да проведе такава мащабна операция по обкръжаване и ликвидиране на най-силната и въоръжена германска армия.
От гледна точка на историята това бе радикалният поврат във войната на Източния фронт, а и въобще пробив, който доведе в крайна сметка до разгрома на нацистките въоръжени сили. Разбира се, не бива да се омаловажава битката под Москва, където германските сили в края на 1941г. бяха отблъснати на 80 километра на Запад от съветската столица. Както не бива да се омаловажава и влизането във войната срещу нацистка Германия на САЩ през декември 1941г., с техния мощен военно-промишлен комплекс и огромни промишлени ресурси.
След Сталинград последва поражението в Северна Африка на африканския корпус на ген. Ромел при Ел Аламейн, както и победата на американците при Гуадалканал над японските съюзници на фашистка Германия.
Но без всяко преувеличение трябва да се подчертае, че сталинградският разгром на шеста армия на Вермахта радикално обърна хода на Втората световна война. В Сталинградската битка загинаха над 1 милион военнослужещи от двете страни. Но, докато до Сталинград германската армия предимно настъпваше, след Сталинград германците само отстъпваха. При Курск Вермахтът направи последен опит през лятото на 1943г. за настъпление, това бе най-голямата танкова битка в историята, но германският опит за настъпление успешно бе отблъснат и последва голямо настъпление на Съветската армия в центъра на Източния фронт в посока на Запад.
Сталинград бе възмездието за германското нахлуване в Съветския съюз, светът си отдъхна след победата на Червената армия, а съмишлениците на Съветския съюз посрещнаха с огромна радост и надежда чутовната победа на Червената армия. Засили се и партизанската съпротива и съпротивата на френските маки.
След Сталинград тогавашният съветски вожд Сталин, така да се каже, „дойде на себе си” след шока и непрестанното отстъпление на Червената армия през лятото и есента на 1941г. След битката на Волга, Сталин започна внимателно и с разбиране да се вслушва в мнението на своите генерали, впоследствие маршали  - Жуков, Василевски, Рокосовски и т.н. Сталинградската битка е записана със златни букви в военната история на ХХ век, като прелом в разгара на Втората световна война. Този радикален прелом силно повдигна самочувствието на Червената армия и нейните командири. За германците това бе нечувана катастрофа, която пропагандата на Гьобелс се чудеше как да съобщи на германския народ. И въпреки пропагандата, германският генералитет осъзна, че войната е изгубена.
През юни 1944г. англо-американците извършиха в Нормандия най-големия в историята десант, което дойде като кошмар за германските военоначалници – война на два фронта.
Тук му е мястото да отбележа ролята на Сталин, като върховен главнокомандваащ – не говорим за престъпленията на двойката Сталин-Берия, а искам да подчертая неговата роля в Сталинградската битка и като цяло във Втора световна война. Сталин се представи като организатор и стратег от най-голям мащаб. И също така като геополитик, който спечели президента Рузвелт на своя страна, зад гърба на британския премиер Чърчил.
На Техеранската конференция през ноември 1943г. Сталин, Рузвелт и Чърчил начертаха съдбата на следвоенна Европа.
Пред лицето на победата в Сталинград и мощното настъпление на Червената армия, западните съюзници нямаше как да не приемат съветското искане за Източна Европа – буфер срещу германските опити за реванш, който дойде на мястото на т.нар. санитарен коридор, съществувал в източната част на Европейския континент. Обръщайки се към членовете на своята делегация в Техеран, Сталин заяви: „От сега нататък съдбата на Европа е решена!” Това се оказаха пророчески думи за един 40-годиишен период, след което историята се преобърна и доведе до разпада на Съветския съюз през 1991г.– най-голямата геополитческа катастрофа на ХХ век.