От друга страна нали няма как да сме сигурни за абсолютното добро на доброто и абсолютното зло на злото? Или? ... Та чак до напускане на приятелски листи си говорим и отписване от този свят тук, имагинерния. Или истинския?!? Къде отидоха приятелското уважение и обич? Не, не питам, знам къде са. Тези крайни, абсолютизирани позиции ми надъхват на глупащина. Упорито тук в това пространство, се върти мнението на А. Айнщайн по темата, което всъщност обезсмисля въпросите ми.

    И защо са ни нужни тези позиции? Какво показваме с тях? Въпреки мнението на гения продължавам да питам. Щото тя е безкрайна все пак. Май се опитваме да се покажем умни и добри тук, на това място извън реалността или малко встрани от нея, знам ли! Убедена съм обаче, че всяка крайност е в полето на глупостта. Откъде-накъде си мислим, че сме наясно с истината! В този век на медийни манипулации, къде е истината, кое от всичкото е истина? М? Много ни се иска да сме наясно с истината, но наясно ли сме как да я търсим? И всеки от нас е от страната на правдата, гледам. Дали да не смирим малко егото си? Щото истината не е в егото. Ама изобщо я няма там. Не е лошо да се кротнем малце, че не знаем какво ни чака и откъде какво ще ни дойде.

    Ай, обичайте се, че е по-хубаво, отколкото да не се обичате!