Монетата стои изправена само когато се търкаля напред. Така и еврозоната може да се спаси само, ако се задълбочава интеграцията на 17-те страни членки. А това означава, наред с единната валута да се въвежда постепенно обща фискална и бюджетна политика за еврозоната. От това следва, и задълбочаване на политическата интеграция. В тази посока, на срещата в Париж между президента Саркози и канцлера Меркел бе лансирано важно предложение за създаване на икономическо правителство на еврозоната. Начело на това правителство да бъде президентът на ЕС Херман ван Ромпой, а в него да влизат ръководителите на страните-членки. Икономическото правителство ще контролира приходите и разходите на еврозоната като цяло.

В момента еврозоната има нищожен прираст на БВП само от 0,2%. Германия рязко забави темповете си и е с прираст от 0,1% , докато за Франция се очаква нулев растеж. Това означава, че кризата от периферията се разпространи в сърцевината на еврозоната. И това на фона на дълговата криза, когато ниският растеж на БВП означава по-малки приходи в бюджета и по-затруднено покриване на огромния дългов дефицит. Икономическата стагнация, прибавена към огромния дълг е много тежка комбинация от взаимно биещи се фактори. Наблюдателите подчертават, че 440-милиардният спасителен фонд едва ли ще покрие нуждите за спасяване на длъжниците: Гърция, Португалия, Испания и Италия, която е третата икономика в ЕС.

Във всеки случай евентуалното разпадане на еврозоната заплашва с тежки поражения ЕС и е с трудно предвидими последствия. От друга страна, ако се премине към нов тип дълбока интеграция в еврозаната ножицата между нея и останалите 10 страни от Евросъюза допълнително ще се разтвори.