Русия днес не е нито суперсила, нито империя. Още през първата половина на 80-тe години на миналия век бившият Съветски съюз прекрати опитите си за експанзия в Африка и Латинска Америка. През 1985год. тогавашният съветски лидер -реформаторът Михаил Горбачов уведоми съюзниците си от Източна Европа, че повече съветски танкове няма да бъдат изпращани в Прага, Варшава, Будапеща и София. Войната в Афганистан, завършила безславно за Русия, наложи дълбок отпечатък върху руското общество и изтръгна из корен имперските нагласи на Москва.
С разпадането на Съветския съюз окончателно изчезна и съветската империя. Владимир Путин нарече разпада на Съветския съюз най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век. По не много ясни причини обаче, западните държави омаловажиха тези исторически факти и по една инерция продължиха да говорят за руска заплаха. Това бе особено очевидно по време на руско-грузинската война през август 2008г.
Човек донякъде може да разбере Полша и балтийските държави, когато вдигат от време на време шум около „опасната руска мечка”, доколкото тези държави имат горчив исторически опит с големия източен съсед. Но САЩ да говорят за руска заплаха е просто несериозно. Москва съкрати въоръжените си сили от над 200 дивизии на по-малко от 100 бригади, което еднозначно говори за руска демилитаризация. Още при президента Елцин, Русия се опита да се интегрира в ЕС и НАТО, но получи категоричен отказ. По-късно същата заявка при Путин остана без отговор.
Русия остава велика сила поради следните обстоятелства: съизмерим с американския ракетно-ядрен арсенал, огромна територия в Европа и Азия, постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Москва, която изгради стратегическо партньорство с Пекин, преотстъпи на Китай ролята на съперник на САЩ. За себе си Русия запази правото на мека доминация на юг от нейните граници, докато в този смисъл САЩ доминират в почти всички важни региони на света.
Русия е „уплавляема демокрация”, което ще рече, че не е демокрация в истинския смисъл на думата. Начело на Русия стои мек авторитарен режим. Но икономически и социално Русия е страна, където преобладава частната собственост и частната инициатива, които са взели връх над държавата. Москва няма никакви намерения и никакъв потенциал да води войни в Европа и Азия. Защото руската икономика представлява само 2% от световния БВП. Така, че руската заплаха е проганден мит. Вярно е друго – поне на теория Москва може да държи донякъде като заложници ЕС и най-вече Германия, защото може да спира и пуска руския петрол и природен газ.
