Известна истина е, че Китай е най-големият кредитор на Америка. Пекин притежава американски съкровищни бонове на стойност 1,2 трилиона долара, а общият китайски „кредит” за Америка възлиза на 2 трилиона долара. Така, че китайците са заинтересовани от запазването на долара като световна валута и от устойчивостта на американската финансова система. От друга страна, Китай е единственият икономически съперник на САЩ.

   Според най-новите прогнози Китай ще настигне САЩ по БВП през 2016 година, като БВП се изчислява според покупателната способност. В случай, че Америка изпадне в икономическа стагнация, или бъде ударена от втора финансова криза, Китай може да изпревари САЩ и по-рано. Същевременно се очаква да се осъществи генерално пренареждане на световната геополитическа и геостратегическа карта.

Днес САЩ изразходват за военни цели колкото всички останали страни взети заедно. Но поради структурната финансова криза Вашингтон не може повече да харчи такива огромни средства за Пентагона. В резултат на това, дори да не се стигне до финансова криза отвъд Атлантика, САЩ ще бъдат принудени да се изтеглят от военните си ангажименти в световен мащаб. Кой ще запълни очертаващия се вакуум е неясно, но почти сигурно Китай ще се опита да се възползва от генералното американско отстъпление.

Разбира се, не е сигурно дали Китай ще бъде в състояние да поддържа свръхвисоките темпове на икономически растеж. Защото тази внушителна динамика на прираста е базирана върху китайския износ, който обаче  сега е сериозно възпрепятстван от кризата в САЩ  и ЕС, които свиват пазарите си. За да се справи с положението Пекин подпомага китайския износ като изкуствено сваля цената на продукцията си до почти нулева печалба и като дава големи кредити на предприятия за експорт. В резултат на това се запали инфлацията, която орязва доходите на обикновените китайци. Същевременно нараства и безработицата, която заедно с инфлацията създава опасни социално-икономически проблеми. За да се спаси от тази ситуация, Пекин трябва да стимулира вътрешното потребление и да търси нови външни пазари.

Китай, който е обсебен от чувството за мнимо китайско превъзходство, усърдно търси географска мишена за китайската икономическа експанзия, но е посрещнат с видимо подозрение и откази. Проникването на Китай е лимитирано от тоталното икономическо завладяване на Африка. При това положение, едва ли Китай ще може да замени САЩ като световен хегемон. Историята е показала обаче, че ако няма доминираща суперсила, светът става крайно нестабилен.