Прочетен: 865 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 23.08.2011 10:24
Силите на бунтовниците, наречени Свободна Либия, са определено крайно разнородни: ислямисти, привърженици на светската власт, млади социалисти и поддръжници на племенното устройство на Либия. Освен това, съществува историческо разделение, казано направо – съперничество, между източната част на Либия /Киренайка/ и западната част, включваща двумилионната столица Триполи. Сегашният ръководен орган на победителите в шест месечната гражданска война – Преходният национален съвет, също е крайно разнороден по състава си. Опитът от войната в Ирак показа как свалянето на диктатора Саддам Хюсеин, бе последвано от продължителни сблъсъци и военни действия между трите основни течения: шиити, сунити и кюрди. За да се избегне повторението на иракската ситуация, в Либия трябва да се върви към мирен преход, на първо време включващ във властта всички групировки и течения, докато страната се стабилизира и се проведат свободни избори. И също така в Либия да се установи демократична законова система.
Съединените щати не искат да се намесват пряко в либийската политика, тъй като водят войни в две ислямски държави – Ирак и Афганистан, и подтикват съюзниците си Франция и Великобритания да взаимодействат с Преходния национален съвет и евентуалното временно правителство след него. Задачата на Запада е да даде рамо по възможност на един демократичен преход след 42 години диктатура на Кадафи. Тази задача е изпълнена с неизвестности и много сериозни проблеми. Мирното и плавно премнаване на властта в ръцете на светско ориентирани демократи, предвид опасността от хаос и кръвопролитие, би било истинско чудо.
Икономически Либия е важна, като страна износител на петрол и природен газ за Запада. Либийските запаси са около 45% от запасите на Африка, като петролът и природният газ от либийските пристанища отиват най-вече в Италия /бивша колониална сила в Северна Африка/, Германия, Франция, Великобритания и САЩ. Главна роля тук играят западните компании Бритиш петролиум и Тотал. Добивът и износът на петрол и природен газ трябва да положат добра икономическа основа за прехода към декларираното народовластие – нещо много условно и спорно.
Победата на Свободна Либия с отстраняването на диктатора Кадафи има и международни измерения, особено по отношение на т.нар. арабска пролет. Успехът на Свободна Либия има своя отзвук в Египет и Тунис, но най-вече е сериозно предупреждение към сирийския диктатор Асад. В крайна сметка, свалянето на наследствения диктаторски режим в Дамаск би дало нова динамика на процесите на демократизиране в Близкия Изток.
23.08.2011 17:29
Проф. В. М.