Иска ли Германия да спаси еврото и еврозоната? Това е основният въпрос за бъдещето на ЕС на сегашния етап. Големият немски писател Томас Ман пише: „Европейска Германия, или Германска Европа”. С други думи, внушението е, че или Европа трябва да прегърне Германия, или в противен случай Германия ще доминира Европа.
Германия е най-голямата по население страна в ЕС, географски централно разположена в сърцето на Европа, с най-голямата и силна икономика на Стария континент, износител номер две в света, след Китай.
Обикновено се внушава, че Германия е виновник за двете световни войни през ХХ век, но трябва да се припомни огроммната цена, която германците платиха за своя разгром – Германия е разделена на Западна и Източна, окупирана от руснаците, американците, британците и французите.
През 80-те години на миналия век с голяма острота се постави въпросът за обединението на Германия. Тогавашният британски министър председател Маргарет Тачър се обяви против, като против беше и френския президент Франсоа Митеран. На практика Митеран съзнаваше, че обединението е неизбежно и заложи на картата на интегрирането на Германия в ЕС. Така и стана, като обединението на Германия бе заплатено с общата валута – еврото в 17-те страни на еврозоната.
Обща валута – „да”, но „не и обща финансова и фискална политика”, което неизбежно в даден момент на финансово-икономическа криза постави еврото и еврозоната в критично положение. Преодоляването на това критично положение може да стане единствено с помощта на Германия, която е с най-доброто финансово положение. Край бреговете на Рейн още никой не е заявил, че еврото и еврозоната трябва да се разпаднат, защото това би имало тежки и дългосрочни последствия за самата Германия.
Берлин заедно с Париж се опитва да създаде впечатлението, че нещо се прави за излизане на еврозоната от тежката криза, но решително поведение в полза на еврото все още не се забелязва. Освен, ако Берлин нарочно иска да държи под напрежение виновниците за кризата на еврото – големите длъжници Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Италия. Колебливото и отчасти скрито поведение на Германия накара някои европейци да мислят дали не се ражда „Четвъртия Райх”. Германия използва еврото в своя изгода и поради неговата намаляваща котировка печели много позиции в областта на експорта, доколкото нейната нейната икономика е експортно ориентирана.
Но за да се спаси еврото, единственият начин е обща за еврозоната данъчна политика, като страните-членки доброволно, или по-скоро зорноволно се откажат от съществена част от националния си суверенитет. Берлин трябва ясно да заяви дали е готов да стане център на фискалния съюз в Европа.
Деликатното положение на Германия произтича от страха на някои европейци от възраждането на германската мощ и доминация. По време на студената война правилото на НАТО бе: „САЩ вътре в съюза, Русия вън от него, Германия подчинена”. Сега обаче ситуацията се промени коренно. Германия трябва или явно да оглави ЕС, като поеме не само тежестта на огромните дългове, но и ролята на страна, която диктува на другите необходимото за европейската интеграция поведение. Така или иначе, Германия трябва да направи трудния избор и да действа в тандем с Франция и в унисон с общоевропейските интереси, каквото и да означава това.
В целия този процес Германия е една напълно безгласна буква с нейния нулев икономически растеж, остарелите, допотопни технологии и липсата на адекватна вътрешна и външна политика.
