Прочетен: 1104 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 28.09.2011 13:23
Смъртта на Ангел от Катуница преля чашата на търпението на съгражданите му и те се вдигнаха на крак, с искане за изселване на цар Киро и фамилията му. Нека поговорим за друго обаче – как в големите градове на страната младите излязоха на улиците и площадите, протестирайки срещу беззаконието и безчинствата на групи от ромския етнос. Според мен, сега вече става дума за социално-етнически конфликт. Днес е ясно, че социалните мрежи правят възможно разпространението и организацията на протеста от едно село към цялата страна. Тази ролята на социалните мрежи се видя в протестите във Велкобритания, също така в Египет и Либия.
Случаят Катуница само запали искрата на тлеещия социално-етническия конфликт. Тук става дума за това, че търпението на хората преля чашата, а цар Киро е само повод за протестите. Причината е друга – етническите българи, в лицето на етническите млади българи, включително непълнолетни се вдигнаха срещу продължилите 22 години безчинства и беззакония на ЧАСТ от ромския етнос. В дълбоката провинция роми извън закона обират реколтата, обират къщите, изнасилват.
Нека станат ясни три неща: първо, днес ромите са по-малко интегрирани, дори отколкото по време на социализма. Тогава на голяма част от тях бе намерена някаква работа и ромската престъпност в голяма степен беше задължана на по-ниско равнище. Второ, при демокрацията бе направено практически само едно нещо – циганите станаха роми, а оттам нататък нещата бяха изпуснати от контрол. В София, Варна и Пловдив все пак нещо се прави за интеграцията на ромите, например работа във фирмите за чистота, децата им ходят на училище и т.н. Трето вълната на протестите има и социална компонента – гневът на младите срещу незаконно забогателите, в случая цар Киро, но и другите ромски и български барони.
Има два важни момента: ромите живеят в гета, които са концентрация на бедност, неграмотност и развъдник на беззаконие и престъпност. И второ, цар Киро е олицетворение на местните феодали, които дерибействат в страната. Няма място за успокоение – гневът и омразата на младите етнически българи, на гърба на които местните феодали се обогатяват, се отприщи със страшна сила. Тук релативизмът не помага: имало и почтени и работещи роми, както имало мързеливи и непочтени българи. Да има, на какво следва от това? Въпросът тук е следният – престъпността на част от ромите в съзнанието на етническите българи, се генерализира като присъща характеристика на целия ромски етнос. Може би има нещо гнило, което кара и чуждите нации да отхвърлят привнесените им български роми.
Протестите имат и друга особеност – за ромите се сещаме само преди избори. Властите твърде дълго нехаеха срещу ромския произвол, защото не знаят какво да направят с него, а в същото време твърдят, че върховенството на закона се отнася до всички, независимо от етнос и религия. Лесно е властта да казва: не си играйте с етническата карта. Лесно, макар и напълно основателно. Трудно е обаче да бъдат овладяни гнева и агресията. За момент отприщените страсти неоснователно прескочиха границите на ромския етнос и се насочиха към българските турци. Трябва да кажем ясно: не може гневът и агресията на улицата да решават сложните междуетнически проблеми. Но не може и да си затваряме очите за тях.
28.09.2011 17:35
http://kushel.blog.bg/drugi/2011/09/26/duhyt-izleze-ot-butilkata-na-5-01-11-biah-siguren-che-tova-k.826368
17.02.2012 00:44