Идват избори – президентски и местни. Те ще преминат под знаменателя на етническото напрежение. И на зародилия се етнически конфликт. За сега този конфликт е словесен. Дано да остане такъв. Случаят Катуница се генерализира и разтърси страната.
Българските граждани ще имат възможност на изборите да си кажат тежката дума. За едни вотът ще бъде протестен. Всеки по свой начин ще реши как да протестира. За други изборите ще бъдат шанс да подкрепят тези, на които разчитат да сложат край на циганското паразитиране и тероризиране. Или всички сме равни пред закона. Или перефразирайки Оруел „някои са по-равни от другите”.
Изключително важен е изборът за президент. Всеки ще решава сам на кого да даде гласа си. Но има нещо съществено в този избор. Президентът трябва да бъде независим. Не може да бъде марионетка в ръцете на когото и да било. Вицепрезидентът също. И трябва да бъдат личности, а не нечии креатури.
Катуница не трябва да отшуми без последствия. Защото проблемът е много сериозен и много важен . Някои ни казват: нужна е етническа толерантност. Не може да има политическа толерантност към беззаконието и престъпността. Да ме извиняват онези неправителствени организации, които призовават към етнически мир. Моля, не става дума за мир, а замазване на един много сериозен проблем.
Казават, че щяло да има мащабна проверка на незаконно забогателите. Сега се сетиха институциите след смъртта на двете невинни момчета. И когато избухна брожение. Двадесет и две годишният преход направи малцина много богати и мнозина много бедни. Той се оказа фатален за екзистенцията на ромите. Те изпаднаха в безпомощност и потърсиха престъпни начини за оцеляването си.
Цар Киро е мафиот и дерибей. Един вид местен феодал над закона. Но той олицетворява две неща. Циганският произвол и безволието на институциите.
Сегашното правителство дойде на власт с две обещания. Да се пребори с корупцията и престъпността. Но след като вътрешният министър отказа да се справи, след това и да си подаде оставката, дано поне на изборите гражданите ще дадат оценка на обещаното и на неизпълненото.
Младите българи се бунтуват срещу ромския произвол. И срещу пасивността на властите. Да оставим футболните агитки настрана. Младите вдигат глас срещу това, пред което техните бащи и майки са свели глава с годините. Питам вреден ли е национализма и когато е справедлив, той има ли право на живот? Като че ли в България неговото олицетворение е преминало границата на нормалността...
