Според анализаторите вероятността светът да изпадне в нова рецесия, преди да е излязъл от сегашната, е около 35-40%. Най-непосредствената заплаха е дълговата криза в ЕС. Евопейските политици далеч не са намерили начин да спасят еврото. И още нещо. Предписваните строги икономии в еврозоната са като кръвопускането в Средните векове. Това е универсалната рецепта на МВФ. Положителното, което се прави е изграждането на защитна стена около Италия и Испания, които са неликвидни, но са платежоспособни.
Процесите отвъд Атлантика също не се развиват добре. Казват си думата летния спад на акциите и на потребителското доверие. Временното намаление на данъците и осигуровките за безработица изтичат в края на тази година. Безработицата не помръдва от 9,1% - хора останали без работа. И това е официалната безработица, а реалната е 16,2%. Президентът Барак Обама излезе с план за създаване на работни места, който обаче има вероятност да стане жертва на опозицията на републиканците. Икономиката на САЩ тъпче на едно място и е напълно реална опаността от нова рецесия.
Кризата засяга и развиващите се страни. Китай намалява темповете на своя икономически прираст. Акциите спадат, както и обменния курс на валутите. В резултат на това страните от БРИКС едва ли ще могат да изиграят ролята на икономически локомитив, който да изтегли останалия свят.
Банковото кредитиране отново върви към замразяване, което може да се окаже фатално за малкия и среден бизнес. Деловата активност върви към нула прираст, и рецесията чука на вратата. На този фон, бодряческите изявления на Симеон Дянков едва ли могат да се приемат сериозно. Защото България вече е интегрална част от глобалната икономика и една нова рацесия ще засегне тежко по-бедните страни. На всичко отгоре, нашата икономика освен заплахата от външния фактор има и свои собствени проблеми, с които не е в състояние да се справи.
Опасността от нова рецесия е голяма, особено ако правителствата не се споразумеят за общи мерки в Европа, Америка и Югоизточна Азия. Днес при една нова рецесия държавите ще разполагат с много по-малки възможности за противодействие, в сравнение с 2008 година, когато светът разполагаше с по-големи резрви и бяха използвани огромни фискални стимули. Германия продължава да гледа на Гърция и Италия като страни на финансово разточителство и южняшки мързел. Тук си казват думата погрешните разбирания. От една страна е прекомерното залагане на фискалните ограничения и то за сметка на прираста на БВП. Другият отрицетелен момент е, че на обществото не се казва истината за опасността от нова рецесия и дори депресия. Проблемът е в това, че сме изправени пред дилемата: скъпо струващо решение или опустошителен провал.
