След Първата, а и след Втората световна война, единствената държава, която разполага с голям финансов ресурс са Съединените щати. И затова Америка плавно заема мястото на Великобритания като световна сила номер едно. Сега обаче Америка ще трябва постепенно да отстъпва челното си място на Китай, който във времето на тежка икономическа криза, обхванала Съединените щати, Европа и Япония, едиствено разполага с необходимия финансов ресурс. Китай и другите страни от БРИК – Бразилия, Русия и Индия, имат огромни валутни резерви за да станат гаранти за отпускане на достатъчно голям спасителен заем за държави в криза от Международния валутен фонд/МВФ/. Както се изрази един от изтъкнатите американски политолози Фарийд Закария: „Кристин Лагард е последният некитайски президент на МВФ. От тук нататък начело на МВФ ще бъдат финансисти, делегирани от Пекин”.
Към 2016г., според последните прогнози, Китай ще изпревари Съединените щати по БВП, изчислен съответно с покупателната способност на китайския юан. В най-ново време става ясно, че конкурентоспособността и динамиката на икономиката изискват мащабната роля и подкрепата на държавата. Това се вижда от решаващата подкрепа на държавата за икономиката в Германия, Япония, но най-вече в Китай. Един виден американски бизнесмен работещ съвместно с Китай заяви в интервю по CNN, че Пекин прави петилетни планове, но такива, които изпълнява. И тези планове дават категоричен стопански резултат. Сега някои скептици с известно основание ще кажат, че „китайската икономическа заплаха” се раздува с цел да стресне и стимулира Съединените щати. В това има голяма истина.
Във всеки опит за прогноза има елемнти на несигурност и изненада, но нека погледнем фактите. Китай е с най-големия валутен резерв в света и е главен кредитор на САЩ. Китай, също така, е най-големия износител, следван от Германия и Америка. Интересно сравнение между Съединените щати и Китай прави консервативния британски седмичник Икономист. Като създава сравнителен индекс, включващ БВП като процент от световната икономика, търговията и износа на капитали, Икономист за 2010г. поставя на първо място САЩ с 13,3% от глобалната икономическа мощ, следван на малка дистанция от Китай с 12,3%. Но към 2030г. Китай излиза начело с огромна преднина пред САЩ – съответно 18% и 10,1%.
Китайската система на държавен капитализъм с определена пазарна ориентация, колкото и да е спорна, се налага като успешен модел, който Пекин ще изнася в страните от Азия и Африка, където има най-съществено китайско икономическо присъствие. На свой ред, китайската външна политика е подчинена на един основен принцип – да създава външнополитически условия, благоприятни за китайската икономика. Очевиден е китайския интерес към страните износителки на петрол и на стратегически суровини. Най-пресният пример е отцепилата се нова държава Южен Судан, който е с големи петролни запаси, и когото Пекин побърза да признае като държава и правителство.
В края на 19 век Великобритания отстъпва водещото си място в индустрията и експорта, последователно на САЩ и Германия. Изглежда доста вероятно, че Съединените щати ще отстъпят ръководната си роля в световните финанси и икономика на Китай, запазвайки обаче ролята на Америка като военна и политическа суперсила.
Америка ще остане стабилно водеща държава по богатство на глава на населението до 2050 година поне
http://carnegieendowment.org/files/World_Order_in_2050.pdf
но все пак нищо от това не включва война ,катаклизъм или бедствие
