Западните анализатори смятат, че към 2020 година Китай ще бъде доминиращата икономическа сила в света, изпреварвайки по БВП Съединените щати. Това може да се случи 2-3 години по-рано, в зависимост от темповете на развитие на Китай и Америка. В същото време обаче Съединените щати остават най-мощната във военно отношение суперсила, която има съюзници и протежета в съседство с Китай. Съединените щати разчитат на още два фактора: намаляването на китайския икономически прираст и съперничеството между Китай и Япония - третата икономическа сила в света и вечен съперник. Япония е крайно зависима от вноса на суровини и петрол, поради което ще разчита на защитата от американската тихоокеанска флота, която осигурява свободни морски и океански пътища.
Пекин е главният търговски партньор на Япония, Индия, Южна Корея и Австралия, както и на повечето страни, от Югоизточна Азия. В същото време тези страни се осланят на американското военно присъствие и американската доминация като начин да се балансира Китай в региона. Между другото, Китай има териториални претенции към много от страните в западната част на Тихия океан. Става дума главно за острови в Южнокитайско и Япоско морета, които от една страна могат да послужат като източник на петрол, а от друга страна са с военно стратигеческо значение.
Наскоро пекинският официоз Жемин жибао публикува статия, в която се окачестви като грешна позиция схващането на някои страни, че могат да балансират Китай с помощта на американската военна мощ и във връзка с това може да си правят каквото поискат. Известно е, че пекинският официоз публикува статии, които изразяват позициите на китайската комунистическа върхушка.
Поводът за тази публикация е съобщението, че Япония и Филипините ще засилят военното си сътрудничество. Вижда се, че има промяна в китайската външнополитическа стратегия, като тя става по-настъпателна и по-силно изразява външнополитическите интереси на Пекин. Смята се, че това може да е в резултат на засилването на позицията на националистите в Китай, които считат, че Съединените щати са наложили с натиск своите интереси, когато Пекин е бил в слаба позиция. Интересното е, че освен военното си надмощие, Съединените щати имат съюзници и протежета в целия Западно Тихоокеански регион.
Всеобщо е становището, че Китай разширява влиянието си и все по-енергично отстоява своите интереси в териториалните си спорове с Индия, Япония и Южна Корея. Не може да се твърди, че Китай има завоевателни планове спрямо съседите си, но при всяко положение се очертава едно премерване на силите на Китай с Япония и Съединените щати.
Погрешно е твърдението, че Пекин развива въоръжените си сили с оглед силово налагане на своите икономически и геополитически интереси. Ясно е, че Китай вече е регионална суперсила, каквато впрочем е и Япония. Ясно е също така, че китайските амбиции за доминация в региона се натъкват на противодействието на американското военно превъзходство. Освен това, ускореното развитие на военните сили на Пекин предизвикват страхове у съседите и ги тласкат в обятията на чичо Сам. От друга страна, е сигурно, че през следващите двайсетина години Америка ще запази своето военно превъзходство, както и многобройните си съюзнически връзки с китайските съседи.
В актуален план се очертава търговска война между Китай и Америка. Пекин предупреди Вашингтон, че е твърдо против американския проектозакон, който има за цел да принуди Китай йоана да поскъпне, който е силно обезценен и създава китайско предимство в износа за Америка. В Конгреса на САЩ се водят дебати върху Закона за валутните курсове, който ще позволи на американското правителство да налага изравнителни мита върху вноса от Китай. Американските законодатели заявяват, че обезценяването на йоана е довело до загуба на милиони работни места в Съединените щати и търговски дефицит в размер от 250 милиарда долара.
Западните анализатори и политолози са съгласни, че следващите 2-3 десетилетия ще бъдат период на ясно изразено американо-китайско съперничество в глобален мащаб. Касае се за съперничество в условията на остра конкуренция и мирно съжителство. Някои автори изразяват съмнение в способността на Китай да продължи да се развива със сегашните бесни темпове на нарастване на БВП и на огромен търговски актив. Също така, се изразяват съмнения, относно нарушаването на сегашния баланс на силите, при който американското военно надмощие компенсира китайското икономическо предимство. В сложното равновесие на силите в този регион, наред със Съединените щати и Япония, се намесва и американският съюзник Южна Корея. Южна Корея е динамично развиваща се голяма икономическа сила. Най-вероятно след време ще се оформи нов баланс на силите между Китай и САЩ, при който икономическата експанзия на Китай ще бъде постпепенно заменена от рязкото увеличаване на вътрешното потребление в страната, доколкото огромни райони в Китай страдат от бедност, съизмерима с африканската.Китай е умъртвил с отпадни фекални води океанския шелф на територия колкото пустинята Сахара. Малко по-малка е пустинята на сушата от ерозия на почвата следствие изсичане на горите .
САЩ имат потопени контейнери с БОВ (бойното отровно вещество зарин) близо до Флорида.Ако нефтът от разлива на петрола в Мексиканския залив беше се подпалил и избухнал, то контейнерите щяха можеше да се пробият, а съдържанието им може да умърви 63 000 000 000 души. Питам се защо им е толкова много отрова, след като военния противник е по-малоброен.
Същото е положението с потопените съветски ядрени подводници и "изпуснатата" водородна бомба в Средиземно море в близост до Испания.
А само две избухнали мощни бомби са достатъчни да направят на парчета земната кора ако тътенът им съвпадне със земните вибрации и стане резонанс.
Но...съревнованието продължава, а ние аплодираме и флиртуваме с победителите!
