Напрежението между Сърбия и Косово се възобнови. Миротворческите сили на НАТО /предимно германски военослужещи/ се опитаха да унищожат загражденията в северно Косово, които косовские сърби са издигнали, с цел да не позволят на косоварите да установят контрол над северно Косово. При сблъсъците преди една седмица са били ранени десетина души от двете страни.
Преговорите за Косово отново не вървят добре. Известно е, че независимостта на Косово, както и косовската държава са признати от мнозинството държави, включително и от България. Косовските сърби обаче, както и Белград се стремят по някакъв начин да отскъснат северно Косово, населено с етнически сърби. Известна е историческата битка през ХІV век между сърби и настъпващите турци имено на Косово поле. Зад независимостта и териториалната цялост на Косово стоят Съединените щати, Германия и ЕС. На страната на сърбите пък е Русия.
Главният коз, с който ЕС упражнява натиск върху Сръбската страна са отношенията на Белград с Евросъюза. По време на балканската си обиколка през това лято германският канцлер Ангела Меркел даде ясно да се разбере, че за да бъде приета Сърбия в Евросъюза е необходимо тя да се откаже от претенциите си над северно Косово и да признае независимостта на косовската държава.
Не е тайна, че в преговорите с Белград, ЕС не заема безпристрастна и неутрална позиция на посредник, а фактически иска да наложи косовската формула за приемане на създалата се реалност. В този смисъл, Европа и преди всичко Германия застават на страната на Косово и Албания. Известно е, че Косово, извън северната му част, която граничи със Сърбия, е населена от косовари, които са етнически албанци, а реигията им е мюсюлманска.
Засега Сърбия не признава Косово и изглежда е готова дори да се откаже от потенциалното си членство в ЕС, но да не отстъпи от позицията си. Още повече, че при сегашната дълбока криза в еврозоната, ЕС не може да се занимава с разширението си и с приемането на нови държави. От друга страна, Белград има подкрепата на Москва, като Сърбия е исторически съюзник на Русия. Президентът Медведев дори предложи кредит в размер на 1,4 милиарда долара на Сърбия. Позицията на Москва също не е принципна, доколкото Русия призна независимостта на откъснатите от Грузия Абхазия и Южна Осетия, но не признава Косово.
С очакваното завръщане на Путин в Кремъл през март догодина, интересът на Русия към Балканите ще се засили. Москва не се е отказала от амбиците си за сфера на влияние в Източна Европа и по-конкретно на Балканите. Сърбия търси опора в Русия, докато Русия защитава на международната сцена сръбската позиция за Косово. Германски източници не изключват вероятността дори Сърбия да предложи създаването на руска военна база на своя територия.
Амбиции за сфера на влияние има и Германия, която във все по-голяма степен определя позицията на ЕС. В конкретния случай с Косово, Берлин разчита, подкрепяйки косоварите, да завоюва позиция в сърцето на Балканите. Но това става за сметка на отношението на Белрин с Белград.
