Постинг
14.10.2011 17:26 -
Антизападните намерения на Русия и Китай
Двудневната визита на Владимир Путин в Китай бе проследена с голямо внимание, както на Изток, така и на Запад. По време на посещението на руския премиер бяха сключени договори за няколко милиарда долара, като Русия изнася за Китай военна и ядрена технология, суровини, а внася предимно битова техника. Но главното в отношенията между Москва и Пекин са усилията за сключване на договор за един трилион долара за доставката на сибирски природен газ в промишлените центрове на Китай. И това на дългосрочна основа – примерно за 30 години. Тези преговори засега не са постигнали окончателен успех, но почти сигурно е, че такъв контракт ще бъде сключен в недалечно бъдеще. Москва има причини да бърза с този договор, докато времето работи в полза на Пекин.
И тук в принципен план интерсите на Китай и Русия съвпадат. Китай изпитва енергиен глад за бясно развиващата се икономика, докато Москва има интерес от развитието на азиатското направление в икономиката, което може да се окаже по-печелившо от европейското.
Наред с политическото доверие между Москва и Пекин, съществуват подмолни взаимни подозрения за ролята на Сибир и Далечния Изток в плановете и на двете държави. Източната част на Русия е слабо населена, но с огромни запаси от петрол, газ и индустриални суровини. Сред руснаците от край време съществува опасение, че могъщия южен съсед Китай, с население 1,3 милиарда, може да колонизира част от Сибир и Далечния Изток. Китайците пък, които сега преживяват индустриален бум и до края на десетилетието вероятно ще надминат по БВП Съединените щати, съответно се отнасят с известно снисхождение към бавното икономическо развитие на Русия. С явната цел да упражни натиск върху китайските партньори, в навечерието на китайската си визита Путин публикува във в. Известия статия за планираното от Русия създаване на Евроазиатски съюз, включващ Русия, Беларус, Казахстан и средноазиатските държави, бивши съюзни републики. Този амбициозен план на Путин, колкото и да е спорно неговото осъществяване, не може да не се следи с внимание и предпазливост от ръководството в Пекин. В програмната си статия Путин лансира тезата за Евроазиатския съюз като мощно наднационално обединение, способно да се превърне в един от геополитическите и икономически полюси на съвременния свят. Този проект може да се разглежда в две посоки. Едната посока е преориентацията на Русия към азиатския континент, който скоро ще стане икономически водещ в световен план. Другата посока е Русия да окаже на Китай психологически натиск, с цел да го заинтересова за икономическо сътрудничество с Русия. Тук му е мястото да напомним, че през идния март в Русия ще се състоят президентски избори, които почти сигурно ще бъдат спечелени от Путин. При това положение, че Путин отново застава начело на Русия, неговият проект за Евроазиатски съюз придобива друго измерение – централна насока на външнополитическите усилия на Москва. Естествено, че по един или друг начин китайците са заинтересовани от проекта и във връзка с това сигурно са задавали не един въпрос на Владимир Путин. От своя страна Китай, който вече се чувства на световния икономически връх може да достави на Русия привилегировани междудържавни отношения, доколкото съществува паралелност на външната политика на двете държави. Достатъчно е да припомним двойното вето на Русия и Китай в Съвета за сигурност на ООН срещу западната проекторезолюция за нови санкции на режима в Дамаск, притиснат от нестихващи масови протести. Въпросът е, какво може да обедини външната политика на Китай и Русия. Преди всичко това е стремежът и на двете страни да ограничат и намалят господстващото влияние на Съединените щати в международните отношения. В крайна сметка авторитарното управление и на Русия, и на Китай, при всичките им различия, е един вид общ знаменател на опасенията на Пекин и Москва спрямо политиката на Запада. Ще видим доколко стабилни могат да бъдат отношенията им на такава антиоснова. Пекин и Москва с подозрение и предпазливост се отнасят към глобалното влияние на Съединените щати, което пречи на руската и китайската външна политика и амбиции в международен план. Същевременно Китай и Русия са обезпокоени от демонстрираната готовност на Запада да се въвлича във вътрешните работи на страни, чиито управления западните държави не харесват. Предвид на авторитарния уклон на управление на Русия и Китай е ясно, че тази склонност на Запада ще се разглежда в Москва и Пекин като опасност от намеса във вътрешните им работи. Интересен е въпросът как биха реагирали Съединените щати и ЕС на потенциален съюз между Русия и Китай, който ще се гради върху икономическия интерес, но също така ще има антизападни основания.
Наред с политическото доверие между Москва и Пекин, съществуват подмолни взаимни подозрения за ролята на Сибир и Далечния Изток в плановете и на двете държави. Източната част на Русия е слабо населена, но с огромни запаси от петрол, газ и индустриални суровини. Сред руснаците от край време съществува опасение, че могъщия южен съсед Китай, с население 1,3 милиарда, може да колонизира част от Сибир и Далечния Изток. Китайците пък, които сега преживяват индустриален бум и до края на десетилетието вероятно ще надминат по БВП Съединените щати, съответно се отнасят с известно снисхождение към бавното икономическо развитие на Русия. С явната цел да упражни натиск върху китайските партньори, в навечерието на китайската си визита Путин публикува във в. Известия статия за планираното от Русия създаване на Евроазиатски съюз, включващ Русия, Беларус, Казахстан и средноазиатските държави, бивши съюзни републики. Този амбициозен план на Путин, колкото и да е спорно неговото осъществяване, не може да не се следи с внимание и предпазливост от ръководството в Пекин. В програмната си статия Путин лансира тезата за Евроазиатския съюз като мощно наднационално обединение, способно да се превърне в един от геополитическите и икономически полюси на съвременния свят. Този проект може да се разглежда в две посоки. Едната посока е преориентацията на Русия към азиатския континент, който скоро ще стане икономически водещ в световен план. Другата посока е Русия да окаже на Китай психологически натиск, с цел да го заинтересова за икономическо сътрудничество с Русия. Тук му е мястото да напомним, че през идния март в Русия ще се състоят президентски избори, които почти сигурно ще бъдат спечелени от Путин. При това положение, че Путин отново застава начело на Русия, неговият проект за Евроазиатски съюз придобива друго измерение – централна насока на външнополитическите усилия на Москва. Естествено, че по един или друг начин китайците са заинтересовани от проекта и във връзка с това сигурно са задавали не един въпрос на Владимир Путин. От своя страна Китай, който вече се чувства на световния икономически връх може да достави на Русия привилегировани междудържавни отношения, доколкото съществува паралелност на външната политика на двете държави. Достатъчно е да припомним двойното вето на Русия и Китай в Съвета за сигурност на ООН срещу западната проекторезолюция за нови санкции на режима в Дамаск, притиснат от нестихващи масови протести. Въпросът е, какво може да обедини външната политика на Китай и Русия. Преди всичко това е стремежът и на двете страни да ограничат и намалят господстващото влияние на Съединените щати в международните отношения. В крайна сметка авторитарното управление и на Русия, и на Китай, при всичките им различия, е един вид общ знаменател на опасенията на Пекин и Москва спрямо политиката на Запада. Ще видим доколко стабилни могат да бъдат отношенията им на такава антиоснова. Пекин и Москва с подозрение и предпазливост се отнасят към глобалното влияние на Съединените щати, което пречи на руската и китайската външна политика и амбиции в международен план. Същевременно Китай и Русия са обезпокоени от демонстрираната готовност на Запада да се въвлича във вътрешните работи на страни, чиито управления западните държави не харесват. Предвид на авторитарния уклон на управление на Русия и Китай е ясно, че тази склонност на Запада ще се разглежда в Москва и Пекин като опасност от намеса във вътрешните им работи. Интересен е въпросът как биха реагирали Съединените щати и ЕС на потенциален съюз между Русия и Китай, който ще се гради върху икономическия интерес, но също така ще има антизападни основания.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 798
Блогрол
