Смъртта на Моамар Кадафи бе посрещната в Либия с възторг и шумни празненства, защото след 42 години тирания страната най-после е свободна. Сега предстои продължителен период на възстановяване. Преходният национален съвет ще трябва да постигне помирение с бившите подръжници на режима, което не е никак лесна задача. Наред с това трябва да бъдат подготвени свободни и демократични избори, примерно след две години.
Либия е страна с малко население – около 6 милиона, и с най-големите запаси на петрол на Африканския континент. Освен това, като наследство от режима на Кадафи Либия има десетки милиарди долари в западни банки. Този резерв ще помогне на страната да се укрепи икономически, а на тази база и политически.
Смъртта на Кадафи бе най-благополучният изход за Либия, защото при един съдебен процес трябваше да се търси вината на много лица, включително на хора които са членове на Преходния национален съвет. Това, че Либия бе освободена от диктатурата на Кадафи със собствени сили – силите на революционните бунтовници, е много благоприятен факт, защото изключва възможността от външна намеса. Наистина, авиацията на НАТО изигра важна роля за победата на бунтовниците, но на терена на либийската страна нямаше външни сили.
Пред Либия сега възникват сериозни опасности. Първо, трябва да се избегне саморазправата на победилите бунтовници с бившите подръжници на Кадафи. Второ, коалицията на победителите е крайно разнородна, което е предпоставка за борба за власт. Още повече, че оръжието е в ръцете на хилядите млади хора от революционните сили. Освен това, племенни вождове, които са били про Кадафи, заедно с техните въоръжени милиции ще бъдат сериозна заплаха за процеса на мирно уреждане на страната.
В международен план безславния край на Моамар Кадафи е и предупреждение към всички останали диктатори по света. И най- вече в арабския свят, начело със сирийския диктатор Башар Асад. Така наречената арабска пролет донякъде неочаквано преобрази Северна Африка и Близкия Изток. Нещо повече, арабската пролет бе последвана от западната есен – зародилото се протестно движение срещу диктата на банковия и корпоративен капитал. Защото примерът на самозараждащото се движение в арабските страни показа пътя и на Запада за самодарждащо се движение с помощта на социалните мрежи.

Хляба обаче липсва от картинката. Пред Либия няма никакви опасности, внесената "революция" и опозиция е премислена подробно. Цената ще се плати пребогато от обикновените либиици. За справка - Афганистан, Ирак и пр....

Г-н Киселинчев, това вие ли сте? Жестоко съм разочарован. Либия беше прекрасна процъфтяваща държава с невероятни социални придобивки, а сега ще заприлича на България-държава от четвъртия свят.