Нищо не обединява така, както общия враг и нищо не разделя така, както общата победа – тази латинска сентенция много вярно отразява ситуацията в Либия след Кадафи.
Преходният национален съвет, който ръководеше борбата срещу режима на Кадафи бе признат за законен представител на Либия, както от арабските държави, така и от западните. След падането на Триполи, Съветът се опита да насочва страната, при положение, че властта му все повече се оспорва от различните групировки на бунтовническите сили. Временният премиер Махмуд Джибрил всеки момент ще подаде оставка, тъй като по неговите думи в започващата се политическа борба той не разполага с финанси, организация, идеология и въоръжени сили. В разпадащата се коалиция има три групи бунтовници, едни от които са обединени на регионална основа, други на племенна, а трети са ислямисти. Впрочем ислямистите са подкрепяни от други арабски държави, по-конкретно от Бахрейн, който ги снабдява с пари и оръжия.
Най-отчетливо борбата за власт се вижда в Преходния национален съвет, където много от водачите са бивши участници в антуража на Кадафи. Сега те са обект на атаки от страна на водачите на отделните въоръжени групировки.
Друга опасност на настъпващата дезорганизация идва от това, че подръжниците на Кадафи в Сирт и Бани Уалид и даже в столицата Триполи, които водеха битка в защита на диктатора до самия край е много трудно да бъдат интегрирани в бъдещата власт и армията. Опитът на Ирак показва, че изключването по политически причини на част от сунитите доведе до дестабилизация на властта в Багдат. Либия би могла да си спести такъв проблем, ако даде достъп до властта и приходите от петрола на хората, които са свързани с предишния режим. Но това е изключително трудно да бъде осъществено на практика.
И така, очертава се вътрешна борба между трите основни течения сред бунтовниците: организираните на регионален принцип, организираните племенно, ислямистите и представителите на режима на Кадафи.
Либия съществува като единна държава само от 1951 година, така че тя е млада държава, което в сегашния момент е сериозна пречка за интегритета й. Единна държава на базата на демократичната воля на либийците сега изглежда като чудо. Но за чудо може да се приеме и свалянето на режима на Кадафи само за осем месеца, режим който си бе създал социална и племенна опора. Ще успеят ли либийците да намерят основа за обединението си, за да може Либия да просъществува като единна, демократична държава? И коя от фракциите, борещи се за властта, може да изиграе тази роля?
Съмнявам се, но дано успеят. При тях трябва яка ръка. Иначе така наречената "демокрация" за която се проля толкова кръв отива по дяволите. Ще видим какви ще ги надробят и какво ще сърбат.
