Редица наблюдатели вече изразиха компетентно своите съмнения в способността на рамковото споразумение от 27 октомври да реши тежките проблеми с дълговата и общата криза на ЕС. Според критичните анализи главната слабост на споразумението от Брюксел е, че то ясно и точно излага целите и стремежите на 17-те от еврозоната, но много неясно и непрозрачно излага конкретнте подходи за решаване на кризата. В анализа си критиците отбелязват, че най-значителното постижение на споразумението от Брюксел е опростяването наполовина на гръцкия дълг към частните кредитори. Същевременно решението на проблема изисква изграждането на предпазна стена, която да спира евентуалните атаки срещу Италия и Испания, които са тежко задлъжняли, но за разлика от Гърция са платежоспособни. Това се смята за единствения начин за възстановяване на доверието на пазарите и защита на банките, което би им позволило отново да отпускат кредити.
Според критиците на споразумението това е най-слабата и уязвима част на брюкселската договореност, защото европейският спасителен фонд няма да разполага с достатъчно средства за да отблъсква евентуалните атаки срещу големите икономики – конкретно Италия и Испания. Посочва се, че Германия и ЕЦБ са изключили от споразумението единствения източник на неограничена финансова подрепа – самата ЕЦБ. Вместо това лидерите на еврозоната измислиха два начина за подкрепа и подсилване на спасителния фонд. Според единия начин фондът ще потърси ваншни източници за финансиране като Китай и Бразилия, които разполагат със сериозни свободни активи. С тяхна помощ да се достигне до 1 трилион евро за финансирането на спасителния фонд. Но както твърдят критиците защо им е на Китай и Бразилия да финансират европейския фонд, след като една Германия се въздържа да вложи още средства в собственото си творение.
Другият начин е фондът да бъде използван за застраховане на първите загуби, ако някой от новите облигации не бъдат покрити. На теория такова „подсилване” може да увеличи няколко пъти капацитета на спасителния фонд, но на практика едва ли ще сработи. Защото пазарите на облигации могат да станат подозрителни спрямо гаранциите, дадени от уязвими страни, ако задлъжнялите се провалят. Тук обаче критиците стъпват на много хлъзгава почва.Един друг потенциален проблем със споразумението е увеличаването на банковия капитал до 9% от активите. Но поради едни или други причини банките могат да не пускат нови акции и в такъв случай да стигнат до търсеното съотношение от 9%, намалявайки активите си. Това би било много лош изход, защото ограничавайки достъпа до кредитите в Европа, кризата ще се задълбочава.
Трудно е в сегашния начален период след брюкселското споразумение да се каже дали тези критики са достатъчно основателни, или са плод на разочарованието в ЕС, в резултат на кризата в еврозоната. Така или иначе, европейските лидери се надяваха да покажат, че тяхната решимост да подкрепят еврото е по-голяма от способността на пазарите да залагат срещу еврото. Бъдещето ще покаже дали европейските лидери са успяли, или са се провалили със споразумението от Брюксел.
