За Италия казват, че е твърде голяма за да бъде оставена да пропадне. И също така, твърде голяма, за да бъде спасявана. Така или иначе, Силвио Берлускони, след като загуби парламентарното си мнозинство бе принуден да заяви, че подава оставка щом в парламента бъде гласуван плана за антикризисните мерки. Ако 75-годишният премиер се бе оттеглил по своя воля, след 17-годишно управление, проблема с дълга на Италия и необходимостта от спешни структурни реформи нямаше да бъде толкова остър и труден, колкото сега.
Италия е с дълг 1,9 трилиона евро, който е по-голям от сумарния дълг на Гърция, Ирландия, Португалия и Испания. Този дълг представлява 120% от БВП и по този показател е само след Гърция. На всичко отгоре лихвата по заемите прескочи критичната точка от 7%, след която обслужването на дълга става практически непосилно. При такава лихва от 7% Гърция, Ирландия и Португалия поискаха помощ и се наложи да бъдат спасявани от еврозоната, ЕЦБ и МВФ. Но кой би могъл да спаси огромната италианска икономика?
Като се има предивид колко опасен и задкулисен играч е Берлускони, в широки кръгове от италианците възниква подозрението, че и този път премиерът ще се опита да се измъкне. Наложи се президентът Джорджио Наполитано да убеждава сънародниците си, че сега оставката е неизбежна и няма задни помисли.
Обсъжането и гласуването в парламента на антикризисния план може да отнеме не една седмица, но депутатите този път решиха да бъдат експедитивни, предвид критичното състояние на Италия и натиска от еврозоната. Междувременно в Рим пристигна групата за мониторинг от еврозоната, което е вид унижение за страна като Италия, но свръхтежката ситуацията го налага.
Европейските лидери, които отдавна поставят под съмнение ангажираността на Силвио Берлускони за фундаментални икономически промени, сега са особено притеснени, че той вече не контролира своята коалиция, която трябва да подкрепи обещаните промени и че в кризата репутацията на Италия е твърде много свързана с Берлускони.
Пролемът е какво ще се прави оттук нататък. Италианският премиер смята, че през февруари трябва да се проведат предсрочни парламентарни избори, в които той няма намерение да се кандидатира за участие в управлението. Дотогава Берлускони ще предаде щафетата на някой от своята партия. Опозицията едва ли би се съгласила с това, още повече, че за поста може да бъде издигнат един от най-способните и почтени италиански политици Марио Монти.
Гръцкият опит показва колко е трудно под натиск да се сформира правителство, така че италианските политици трябва да се съобразят с това и да се опитат да преминат по-скоро към гласуването и прилагането на антикризисните мерки и структурните реформи. Колкото до Берлускони, който е един от най-богатите мъже в света, за да се спаси от съдебно преследване, той може да се кандидатира за пожизнен сенатор и така да запази имунитета си.
След края на епохата Берлускони в Италия се задават трудни години на усилия за излизане от дълговата криза и за изваждане на страната от крайно ниската икономическа динамика с прираст клонящ към нула.