Не стихва дебатът по повод доклада на Международната агенция за атомна енергия /МАГАТЕ/ за ядрената програма на Иран и домогването на атомната бомба. Тази дискусия е най-разгорещена в САЩ и Израел. Американският министър на отбраната Леон Панета пресече спекулациите за превантивен военен удар срещу ядрените инсталации на Иран, като подчерта, че това би имало непредвидими последствия за Близкия Изток. Нещо повече, една такава акция само би отложила създаването на ядрено оръжие от режима на иранските моли с две-три години. Същевременно подобна военна акция би накарала Техеран още по-упорито да работи върху ядрения проект за военни цели. Така че на фона на изявленията на Панета, Израел не трябва в случая да разчита на американската подкрепа, без която се смята, че Израел не може да постигне успех срещу Иран. С други думи, светът ще трябва евентуално да живее с ядрен Иран, като той ще бъде възпиран и сдържан от Съединените щати.
Какво би станало все пак, ако Иран се сдобие с ядрено оръжие. Според американски източници в такъв случай може да избухне ядрена война предвид обстоятелствата в Близкия Изток. Съотношението на силите е несиметрично – Иран ще има няколко ядрени заряда, докато Израел разполага със 100-200 ядрени бойни глави. Освен това, малкото разстояние между Иран и Израел ще означава, че има много кратко време докато балистичните ракети с ядрени бойни глави достигнат целите си. При това положение въпросът е кой първи ще натисне ядрения спусък. Иран безспорно ще се стреми да бъде пръв, за да може да използва ядреното си оръжие преди то да бъде разрушено от Израел. Но от своя страна, Израел няма възможност да изчаква с нанасянето на изпреварващ удар, с който ще се постарае да унищожи ракетно-ядрения потенциал на Техеран. Не е обаче ясно дали след превантивния израелски удар Иран ще бъде в състояние да нанесе ответен удар. Разбира се, това е само един от възможните сценарии за война в Близкия Изток.
Един от основните аргументи срещу иранската атомна бомба е теорията, че тя ще отприщи форсирано изграждане на ядрен потенциал в Турция, Египет и Саудитска Арабия. Несъмнено тези три страни имат възможности бързо да отговорят на заплахата от Техеран със свое ядрено оръжие. Това, което обаче се пита е защо ядреният арсенал на Израел, който датира от 60-те години на миналия век, не е станал пусков механизъм на ядрена надпревара за Турция, Египет и Саудитска Арабия.
Техеран вероятно се е ползвал от чужда помощ, за да разработи технологията и устройството на компактен ядрен заряд, монтиран на балистичните ракети със среден радиус на действие. Възможно е поради близките отношения между Иран и Пакистан, тази помощ да идва от пакистанска страна. Почти сигурно е, че своя принос за иранското ядрено оръжие са дали руски учени, работили за иранската програма. Става дума най-вече за експерта Даниленко, който има принос в технологията на взривовете. Тази помощ би била от особено значение за създаването на ядрения детонатор.
Мисля, че Техеран вече разполага с технологията и компонентите на ядреното оръжие, но още не е взел политическото решение да го произведе. От друга страна, не допускам, че режимът на молите, който не е особено загрижен за човешкия живот, но едва ли би се решил да се самоубива с едно ядрено предизвикателство към Израел. Голямото надмощие на ядрен Израел само по себе си ще има възпиращ ефект за Иран. Но несъмнено един ядрен Иран може да подтикне няколко страни в Близкия Изток да протегнат ръка към ядрената бомба. А това в никой случай не е успокояващо.
© The Pax Americana лежи в треперещите р...
© От какви войни стопаните на големите п...
Сега разбрахте ли защо беше унищожена Бъ...
Кога сме живели по-добре? Преди 1989 или...
16.11.2011 18:01