При посещението си в Австралия Барак Обама ясно заяви, че Съединените щати са тихоокеанска държава и ще играят важна роля в азиатско-тихоокеанския регион. Има се предивид западната част на Тихия океан, където е разположен Китай. За да подкрепи думите си с дела, президентът Обама съобщи, че в Австралия ще бъдат дислоцирани бойни самолети и 2500 американски военослужащи. „Ние сме тук и ще останем тук” – подчерта американският президент. Той каза, че като тихоокеанска държава Съединените щати ще играят нарастваща и дългосрочна роля в тихоокеанския регион. Това бе първият американски залп на новата студена война на САЩ с Китай. Тази студена война ще се води до голяма степен според 40-годишния исторически модел на студената война с бившия Съветски съюз.
Втората студена война се очаква да бъде в по-голяма степен икономическа, политическа и дипломатическа, отколкото военна. Известно е, че Съединените щати като единствената пълноправна суперсила в света си поставя цел да не допуснат никоя държава или коалиция от държави да застраши американската хегемония. И също така, да попречат на появата на друга свръхдържава, към което се е устремил Китай.
В продължение на три десетилетия Китай се развива с годишен икономически прираст от над 10%, докато САЩ са имали среден годишен прираст от само 2,8%. Сега Вашингтон смята да промени това неблагоприятно за него съотношение, като обгражда с военна сила Китай и принуждава Пекин да харчи огромни срества за военни нужди, които иначе щяха да се налеят в икономиката. По този начин Вашингтон смята да спре продължаващото с високо темпо и стабилност в развитието на Китай.
Възниква въпросът: как биха се почувствали Съединените щати, ако китайски самолетоносачи и атомни подводници започнат да курсират покрай бреговете на Калифорния, защото Пекин искал да играе важна роля в развитието на западния бряг на Америка. От друга страна, Съединените щати имат предвид да участват непряко във войни, които засягат Пекин – например война на Китай с Тайван или на Северна с Южна Корея. При такива конфликти САЩ ще заемат противната на Китай страна, като гледат конфликтите да не излязат от контрол и да не се превърнат в пълномащабни войни.
Съществуват обаче три големи разлики между студената война САЩ-СССР и Втората студена война САЩ-КНР. Първо, за разлика от миналото, сега САЩ и Китай тясно са свързани в глобалната икономика. Нещо повече, Пекин е главният кредитор на Вашингтон, като държи 1,2 трилиона долара американски ценни книжа. Второ, сега не е валидно взаимното възпиране и равновесието на страха, защото ракетно-ядрения арсенал на Китай не е съизмерим с американския. Трето, Китай, за разлика от бившия СССР не води войни чрез протежета в обширната територия на американската имперска зона. Затова пък икономическото предизвикателство на Китай спрямо Америка е много реално и силно.
Критиците на новата американска стратегия за подкопаване на изгряващата глобална мощ на Китай смятат, че Съединените щати биха били по-успешни, ако използват със същата цел „меката сила” – активната защита на правата на човека в Китай. Също така, подкрепата на Америка за усилията на Тибет да получи независимост. Днес начините на американското ерозиращо влияние включва интернет и социалните мрежи, които дават на обикновените китайци достъп до американската полуприкрита пропаганда. Освен това, очакваният в близко бъдеще спад на феноменалния китайски растеж на БВП, което ще премахне главното основание на комунистическата върхушка да държи власттта в свои ръце.
Пентагонът характеризира превъоръжаването на Китай като всеобхватно и трайно. На свой ред, китайците следят с нарастващо подозрение как американските въоръжени сили демострират мускули в близост с китайските брегове. Оповестеното неотдавна създаване на зона за свободна търговия на Съединените щати с осем тихоокеански страни, но без Китай, също е повод за раздразнение в Пекин. Обтягането на китайско-американските отношения сега в най-голяма степен се дължи  на предизборната кампания в Америка, при която републиканците и демократите на президента Обама акцентират върху това, как изкуствено заниженият курс на юана засилва китайския внос в Америка и отнема огромен брой работни места.
Съюзът на Съединените щати с Япония, която е исторически съперник на Китай, ще играе важна роля във Втората студена война. Сега повече от всякога Япония, която се съвзема от дългогодишната икономическа стагнация, силно се нуждае от вноса на горива и суровини, доставяни по океанските пътища. А тези пътища ще бъдат охранявани от мощния тихоокеански флот на Америка.  Поради това, съюзът на Япония със САЩ ще има определена антикитайска насоченост. Освен това, щатите ще разчитат на подържането на сложния баланс на силите между Япония и Китай. Страната на изгряващото слънце вече няма да играе ролята на пасивния великан в тихоокеанския басейн, каквато роля Токио играеше през последните 20 години, докато Китай вероятно ще загуби позиците си на икономическо чудо с глобални амбиции.
Във връзка с Втората студена война трябва да се подчертае следното: американската военна мощ ще остане несравнима и доминираща през следващите 10 години. Макар американската икономика, тежко ударена от глобалната криза, да отстъпва известно конкурентно пространство на Китай, Америка ще остане достатъчно могъща, за да подържа ролята си по света, и по-конкретно в азиатско-тихоокеанския регион. В този смисъл Съединените щати могат донякъде да се надяват „да спъват” икономически Китай и да го поставят пред неразрешима дилема – външноикономическа експанзия, или решаване на огромния проблем с вътрешната бедност. Защото Китай по БВП на глава от населението е страна с африкански стандарт на живота. Това обаче, не пречи на Пекин да хвърля ръкавицата на предизвикателството към Съединените щати и Запада.

Един въпрос, ако позволите - знаете ли какъв процент от стоките произвеждани в Китай се реализират на американския пазар и има ли алтернативен такъв, в случай, че САЩ престанат да ги купуват ?! Ако искате с по-голям успех да прогнозирате подобни събития, по-добре се замислете над следното: Имаме две съседни държави с основни асиметричини характеристики - Едната , поради национални особености и рестриктивна демографска политика има фрапантен недостиг на жени. Другата , поради исторически фактори все още има доминиращо женско население, бум на употребата на хероин и ненамаляващи проблеми с алкохола. Другата още по-важна асиметричност е, че едната се развива с гигантски темпове, изискващи подходящи суровини и територии, а другата е суровинен придатък, зависещ изцяло от цените на световните борси, с покупателна способност под тази на Холандия. Та, ако някой си мисли, че Китай ще заколи златната кокошка за да храни гладната мечка, или е сляп, или приема желаното за реалност !

Аман от късогледи анализатори. Китай и сега е най-малкото дубъл №1.
САЩ олекват с всеки минал ден, докато Китай натежава и набира мощ и сили, огромна мощ и сили.
Империята е слон с глинени крака и отива в небитието, гасне, угасва.

В САЩ не купуват китайски стоки, а американски произведени в Китай.Това се дължи на закон в САЩ/данъчен, които не облага хамерикански стоки произведени извън САЩ/.За да увеличи рейтинга си Б. Обама е готов на всичко и студената война е средство, но ще му се наложи да води битка на много фронтове, нещо на което САЩ са неспособни, защото всичко там е подчинено на корпоративният интерес, а не на националния. САЩ са обречени и ви съжалявам, ако още вярвате на хамериканската пропаганда и филми.