На срещата на високо равнище в Брюксел на 9 декември страните-членки сключиха споразумение, което се очаква да спаси общата валута еврото. Това обаче може да бъде постигнато на много висока цена – евентуалното разрушаване на Евросъюза.
Десет часа среднощни преговори не можаха да накарат Великобритания да се присъедини към останалите 26 страни членки на ЕС. Британският премиер Дейвид Камерън наложи вето върху пренаписването на договора твърдейки, че промените ще застрашат ключови британски интереси. Поради тази непримирима британска позиция, 26-те трябваше да тръгнат по друг път – да сключат междуправителствено споразумение извън правната рамка на ЕС, споразумение, което ще бъде завършено през март. То предвижда строга рамка на фискалната политика и е предпоставка за формирането на фискален съюз, без който еврото едва ли ще може да просъществува. Предвижда се и автоматично налагане на санкции на страните нарушаващи параметрите на споразумението.
Някои наблюдатели смятат, че разцеплението в ЕС е по-важно от самото споразумение. Тази констатация зависи от гледната точка. Дейвид Камерън поиска специална клауза, която да гарантира ролята на Лондонското сити като финансов център на Европа. Но такава клауза обаче Франция и Германия не можеха да се съгласят да предоставят. При това положение най-вероятно Великобритания ще остане изолирана с тенденция да се изолира още повече и даже в крайна сметка да напусне Евросъюза.
Структурата на постигнатото в Брюксел споразумение е наложена от Германия и Франция. Споразумението ще бъде съгласувано през следващите 3 месеца, след което ще бъде ратифицирано от националните парламенти. Пактът ще покрива 17-те страни от еврозоната и ще се отнася до още 9 страни, които желаят да се присъединят по-късно. Лондон просто няма да има думата относно бъдещото споразумение, което ще регулира финансите, трудовия пазар, корпоративния данък и въвеждането на данък върху финансовите транзакции.
Все пак остава открит въпросът дали споразумението ще донесе повече стабилност и доверие към което еврозоната се стреми. Един определен недостатък на сделката от Брюксел е, че не повдигна размера на европейския спасителен фонд от 500 милиарда евро, докато по оценките се очаква да е необходима значително по-голяма сума, предивид положението на Италия и Испания.
Дейвид Камерън разчиташе, че няма да бъде единственият неподписал споразумението, доколкото Швеция, Дания, Чехия и Унгария се колебаеха, но в крайна сметка се присъединиха към Брюкселското споразумение. Сега се очаква да се види, дали сделката от Брюксел ще успокои финансовите пазари и как ще реагира ЕЦБ. Смята се, че задълбочаването на интеграцията е единственият начин да бъдат успокоени пазарите, като може би те няма да бъдат напълно удовлетворени от постигнатото в централата на ЕС. Във всеки случай, предизвиква учудване, че в този късен час, когато еврото виси на косъм, лидерите на ЕС продължават да се колебаят и да поставят пречки пред окончателното споразумение.
Според някои източници от Брюксел самоотлъчването на Великобритания е добре дошло за Франция, която е привърженик на регулираната от държавата икономика. Президентът Никола Саркози вижда в това развитие възможност да наложи водещата роля на Франция, разбира се, само като партньор на Германия.
09.02.2012 16:20