На срещата в Брюксел за спасяване на единнната валута – еврото Германия с помощта на Франция се наложи по главните въпроси. Наистина, Берлин и Париж не успяха да променят европейските договори заради ветото на Великобритания, която на практика се самоизключи от европейските дела. Наложи се да бъде сключен нов междуправителствен договор, целящ излизане от кризата.

Предвиждат се строги ограничения за бюджетния дефицит и държавния дълг и почти автоматични санкции за тези, които нарушават параметрите на договора. Това бе основното искане на германския канцлер Ангела Меркел, подкрепено от френския президент Никола Саркози. Постоянният спасителен фонд ще бъде готов до лятото на идната година, а на МВФ ще бъдат отпуснати 200 милиарда евро. Това обаче е явно недостатъчна сума за да се справи еврозоната с дълговата криза на Италия и Испания – третата и четвъртата икономика в еврозоната.

Тук обаче има една подводна скала – един подобен фискален пакт, основан на строг режим на икономии, в никой случай не е препоръчителн, защото може рязко да доведе до нова рецесия. Всъшност тази втора нова рецесия вече е започнала. Другата подводна скала е свързана с бъдещата роля на ЕЦБ. Брюкселската сделка остави без отговор въпроса дали ЕЦБ трябва да влезе в ролята на кредитор от последна инстанция, като да спасява тежко задлъжнялите икономики. А това е от решаващо значение за излизане от дълговата криза.

Координацията на националните фискални политики – основно искане на Меркел, безспорно е необходима мярка, но не и достатъчна. Гърция например разруши своите финанси, като се простираше извън чергата си, но не можеше да осигури реални данъчни приходи и фалшифицираше данните за състоянието на страната.

Необходим е общ механизъм за управление на кризата, като например трансфери от по-богатите към по-бедните страни в еврозоната. И също така е необходимо ЕЦБ веднага да влезе в ролята на кредитор от последна инстанция, изкупувайки италианските и испански облигации за да предотвратят спекулациите на финансовите пазари.

Италия и Испания са подложени на атаките на борсовите спекуланти, но имат управляеми бюджетни дефицити. Режимът на строги икономии само ще влоши тяхното положение, доколкото Рим и Мадрид страдат от високите лихви на кредитите, от отслабените банки и от липсата на положителен икономически прираст. Ако ЕЦБ изкупува неограничено количество облигации на Италия и Испания, за да смъкне лихвения процент на кредитиране до предкризисното равнище, техните дефицити бързо ще се стопят.

Най-сложен е пробелмът с Германия, която сега застана зад волана на европейската композиция. Първо, Германия би трябвало също да изкупува облигации на задлъжнетлите страни. Второ, Берлин трябва да спре да настоява, че режимът на икономии е универсална мярка за всички страни. Само така може да се възстанови прираста в еврозоната и ЕС, което ще повлияе положително на световната конюнктура.