Водещите кандидати, които се съревновават за президентския пост от републиканската партия в САЩ общо споделят тезата, че за лошото състояние на икономиката е виновна държавата със своите регулации, разрешителни режими, данъци и такси. Всичко това, според републиканците, потиска икономиката, спъвайки нейната гъвкавост и приспособимост. Ако този натиск върху икономиката се премахне, невидимата ръка на пазара щяла бързо да оправи положението. Тази теза обаче към момента не може да бъде подкрепена с никакви факти и данни.
Проучването, направено от Световния икономически форум, поставя САЩ на пето място по конкурентоспособност. На свой ред Свтовната банка в проучване отрежда на САЩ четвърто място по критерия възможност за развитие на бизнеса. А Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ в своя последен доклад за данъчните приходи като процент от БВП, Америка заема 30-то място, т.е. данъчните нива са много ниски.
В миналото Съединените щати имаха най-високият процент на завършили висше образование, докато сега по този показател са на 14-то място. Особено лош е относителният дял на завършващите инженерни специалности, като днес те са 84 636, докато през 1989 година са били 85 012. И най-важното, делът на държавните разходи за научни изследвания, финансирани от държавата е два пъти по-малък, отколкото през 50-те години на миналия век.
При съвременните обстоятелсва САЩ не могат да бъдат първи във всяка област на икономиката като конкурентоспособност, или условия за успешен бизнес, така както са били след Втората световна война. Тогава Европа е в руини, а Азия се отърсва от колониализма. И е естествено Съединените щати да са първи по почти всички показатели. Днес обаче те са изпреварвани от успешно развиващи се държави в Европа и Азия, такива като Финландия и Сингапур, да не говорим за Швейцария.
Инженерните и физикохимическите специалности са особено трудни и затова там няма достатъчно кандидати. Освен това, завършващите в тези специалности в САЩ не се представят много добре по получениите знания. Америка донякъде компенсира тези слабости чрез значителна имиграция на инженери, физици и химици. Колкото до финансирането на науката и техниката, САЩ имат огромни разходи в абсолютни стойности, но относителният дял е намалял два пъти, в сравнение с 50-те години на миналия век. Тогава следвоенното възстановяване изисква големи разходи за развитието на науката и технологиите.
В американската практика има един интересен феномен – биенето на тревожни камбани, когато се появи външен съперник на Америка. В такива случаи започват да се отделят значително повече средства и да се създват благоприятни условия за учените и инженерите. Така беше с космоса и изпреварването на Съветския съюз, така беше с Япония и нейната техническа експанзия, сега това е Китай като главен икономически съперник на САЩ. В тази пресилена реакция на научните среди и медиите в крайна сметка няма нищо лошо, след като това дава резултати в практиката.
В иновациите САЩ държат палмата на пъвенството, независимо от напредъка на техните европейски и азиатски конкуренти. Естествено е, че американската система има и слаби места, което позволява на други нации да ги изпреварят в относителен план. Нищо от това обаче не заплашва САЩ като световен лидер в повечето области на познанието и практиката. Прогресът в крайна сметка не е американски монопол. Прогнозите днес сочат, че след едно десетилетие, Китай с неговото 4 пъти по-голямо от американското население, ще изпревари САЩ по БВП. Защото просто е невъзможно да си пръв винаги и във всичко.
