Още преди дълговата криза ЕС много трудно стигаше до обща външна политика. Сега обаче положението рязко се влоши, защото ЕС вътрешно е резделен на шест подгрупи. Най-напред имаме 17-те от еврозоната и 10-те извън нея. В еврозоната страните се делят на силни и слаби икономически. 10-те извън еврозоната се делят на бъдещи кандидати за еврозоната и на такива, които ще останат извън нея.
Особено трудно е изработването на външна позиция спрямо Русия. Както се видя в началото на декември, Русия не е в състояние да проведе честни избори. Нещо повече, тя не успява дори да фалшифицира изборите по подходящ начин. Но голямото изкуство на Москва е да екплоатира разногласията и противоречията в ЕС, като привлича едни и настройва отрицателно други. Накратко, според древната латинска максима, разделяй и владей. В едни случаи се използва енергийната зависимост, в други се дават търговски стимули, в трети случаи се намеква за военната мощ на Русия. С връщането на Путин в Кремъл през месец март, ще се засили тази многоходова игра на Русия.
Разногласията в ЕС в политиката спрямо Русия сега явно намаляват. Враждебните нагласи спрямо Москва в Полша и прибалтийските републики днес са по-слаби, отколкото преди. Общият знаменател на политиката на ЕС спрямо Русия е насочен към конструктивно сътрудничество, а не към сдържане на големия източен съсед. Това е така, поне на правителствено равнище.
От друга страна, ЕС и в бъдеще ще се опита да провежда външна политика на основата на принципите на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона. Евросъюзът е наясно, че тези принципи налагат сериозни ограничения върху външната политика на ЕС.
За разлика от САЩ, ЕС няма ясни ориентири на външната политика и дипломацията към Русия. В случая с Вашингтон имаме договори за ограничаване на ракетно-ядрените въоръжения и руската роля на транзитен път за снабдяването на американците в Афганистан. ЕС няма такива ориентири.
От друга страна, бюрократизацията на политиката на Евросъюза води до това, че често желаното се приема за действително. Така например, с избирането на Дмитрий Медведев на поста президент се роди мита за неговите демократични нагласи и либерален подход. Това се оказа голяма грешка, защото просто Медведев пазеше мястото на Путин. Той не разполагаше нито с реална власт, нито имаше убеждения, които му се приписваха.
Сега просто трябва да погледнем руската мечка право в очите. С други думи, ЕС не трябва да тръгва с голяма кошница към третия мандат на Владимир Путин.
Поредни военни победи на славната руска ...
Уолт Гарлингтън: Ще удари ли войната в У...