В събота 24 декември на проспекта "акад. Сахаров" в Москва се събра огромно множество московчани, не по-малко от 60 хиляди, а може би 120 хиляди. Това бе митингът на протестиращите срещу фалшификацията на парламентарните избори на 4 декември и призив срещу авторитарната политика на Владимир Путин. Сред протестиращите бяха лекари, юристи, инженери, архитекти, академици, писатели, студенти, журналисти, бизнесмени от големия и малкия бизнес. Това не бе просто огромна тълпа, а цветът на руската нация. Възникват въпросите: Защо сега? Къде бяха тези хора до момента? Какво ги накара да излязат в този студ на площадите?
Отговорите на тези въпроси са много важни. През изтеклите седмици и месеци тази еманация на днешна Русия е узрявала, вътре в умовете и сърцата на хората е съзрявала идеята, че трябва да се сложи край на политиката на Путин да прави хората на идиоти. Да ги прави на идиоти с прословутата рокада в Кремъл между Путин и Медведев, или с нескопосаната фалшификация на парламентарните избори.
И така, на руснаците им е дошло до гуша от путиновите манипулации, от „управляваната демокрация” и вертикалата на властта. Просветените руснаци заявяват, че днес искат не дирижирана демокрация, а истинска.
Излезлите на проспекта "акад. Сахаров" протестиращи са еманацията на средната класа в Русия, но мнозинството от тях материално задоволени, всичките просветени, пътуващи в чужбина и във връзка с това станали наясно какво значи днес либералната демокрация – избранници на мнозинството, които движат политиката за определен интервал от време, и когато не са успешни в това, биват сменени. Искат и в Русия да е така.
Ако тези нагласи се оказват устойчиви във времето, ясно е, че рано или късно режимът на Путин трябва да си отиде. Натискът е силен, но авторитарният режим не може лесно да бъде свален, защото има на какво да се опира – армията, полицията и мълчаливото руско мнозинство. Това мълчаливо мнозинство не е ясно какво иска и на какво се надява, но по принцип в даден момент в бъдеще то може да застане зад средната класа.
Опозицията явно усети вкуса на победата – хаотичните и панически реакции на властта, която набързо се отърва от печално известния със своята грубост говорител на парламента Борцис Гризлов и придаде част от ключовите позиции в комисиите на парламента на „лоялната опизиция”. Властта започна да отстъпва, като даде да се разбере, че ще върне избирането на губернаторите, вместо назначаването им, и също така ще направи промени в положителна посока на регистрацията на опозиционните партии.
Предстои зима, когато обикновено политическата активност временно затихва, за да се събуди отново напролет. В Русия обаче зимата на руското недоволство обещава да бъде гореща. Просветеният елит се е надигнал и няма причини да се очаква, че той няма да се опита да предизвика промяна на политиката на Кремъл. Хората не са идиоти, през тези години на „управлявана демокрация”, те са узрявали за необходимостта от радикална промяна. Стабилността, която режимът на Путин донесе е необходима, но вече не е достатъчна. Нужна е реална демокрация, каквото и да означава това.
що не подредим първо собствения си дом преди да се правим на ДЕМОКРАТИ /използвам тази дума в която слагам смисъла ЗЛО/
писна ми от такива като ВАС които все знаят как би трябвало да живеят останалите а не могат да оправят соствения си живот разбирай държавата си
