Положението в еврозоната е много сериозно. Според редица политици, финансисти и наблюдатели, еврото е експеримент, който ще завърши с провал. И то не в резултат на лошо бюрократично управление на общата валута, а като резултат от налагането през 1999 година на обща валута върху един толкова хетерогенен континент. Германия, Австрия и Холандия са една общо взето успешна група, Гърция, Италия и Испания са нейната  противоположност, а по средата се намират Франция и Белгия.

Сега ситуацията в еврозоната е следната: суверенен дълг с огромни размери в няколко европейски страни, лошо състояние на банките, високо равнище на безработицата и голям търговски дефицит. В резултат на всичко това еврозоната е на ръба на нова рецесия, за която не се знае колко дълбока ще бъде и колко ще продължи.

Политическата цел да се постигне хармонична единна Европа също не бе постигната. Германия и Франция налагат мерки за строги икономии, като условия Гърция и Италия да получат толкова нужната им финансова помощ. На всичко отгоре, Берлин и Париж се конфронтират помежду си по въпроса за ролята на ЕЦБ и също така, как да бъде разпределена финансовата помощ за слабите европейски икономики. Първоначалният тласък, който доведе до въвеждане на еврото, също не бе икономически, а политически – да се засили чувството за принадлежност към ЕС и да се премести центърът на финансовата политика от национаблните банки към ЕЦБ. Това се смяташе, че ще бъде принос за политическото единство в Евросъюза.

Според някои анализатори, първоначалният мотив за задълбочаване на европейската интеграция бе увеличаването на световната роля на Обединена Европа. В това отношение нямаше нито капка съмнение, че целта оправдава средствата. Още през 1956 година, непосредствено след като САЩ принудиха Великобритания и Франция да се изтеглят от Суецкия канал, германският канцлер Конрад Аденауер заяви, че отделните европейски държави никога повече няма да играят  решаваща световна роля. Освен ако не се интегрират. Прогнозата на Аденауер се потвърди до голяма степен след превръщането на ЕС в интегрирана общност, чийто глас се чува на международната сцена. Големият провал с еврото обаче ще рикушира тежко върху институциите на Евросъюза, включително в политическо отношение. Все пак има още известна надежда, че въпреки всичко еврото и еврозоната ще бъдат спасени, макар това да стане на много висока цена.

ДА!ИМА ИЗВЕСТНА НАДЕЖДА! НО КОЛКО Е ГОЛЯМА(АКО ИМА ИЗМЕРЕНИЕ)? ЩЕ СЕ ПРЕТВОРИ ЛИ В СПАСЕНИЕ? САМО ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ! ВСЕКИ ДЕН НОСИ ПРОМЯНА!