Когато преди 12 години Владимир Путин пое кормилото на властта, Русия се намираше на прага на разпада си. Безспорно Путин възстанови стабилността и изведе огромната страна на пътя на икономическото развитие и международната значимост. Но новите демократически свободи бяха дискредитирани още преди да се утвърдят.

По същество бившият, а и вероятно бъдещ руски президент не се интересуваше от свободата и демокрацията. През онзи период той възстанови ролята на централната власт като притисна новоизлюпилите се олигарси и предизвика ново преразпределение на богатството, този път между държавната номенклатура. Суровинният сектор бе поставен под държавен контрол. Високите цени на петрола и природния газ духаха в платната на кораба на Путин. Водещият олигарх Михаил Ходорковски бе изпратен зад решетките с помощта на скалъпен процес.

Във външната политика обратът бе очевиден. Путин обърна на 180 градуса политиката на предшественика си Борис Елцин, който играеше по свирката на САЩ и Запада. Вместо това новата външна политика на Кремъл придоби ярко изразени черти на национализъм и антиамериканизъм. С войната в Грузия през август 2008 година Москва начерта новите граници на Русия – в прекия и преносния смисъл на думата. Поуката бе, че бившите съветски републики повече не трябва да разчитат на далечна Америка и на безволевия Запад.

С определено антидемократични средства бе възстановена стабилността и бе наложена почти неограничена държавна власт. Русия даде да се разбере, че самостоятелността на Украйна и Беларус има ясни граници – всичко зависи от Москва, която държи кранчето на петрола и природния газ. Наред с това Русия наелагаше интересите си, както икономически, така и политически, като диктуваше цените и разпределението на износа на петрол и природен газ.

Авторитарната власт на Путин си каза тежката дума – Русия бе поразена от всеобхватна корупция, държавният апарат се оказа свръхраздут и неефективен, икономиката се оказа във фазата на примитивно суровинно стопанство.

В края на миналата година на сцената на протестите срещу авторитаризма на Путин  се надигна новата средна класа, която действаше в унисон с европейските ценности и традиции. Интернет и социалните мрежи изиграха решаваща роля предоставяйки на руската средна класа нецензурирана от авторитарната власт свободно пространство, което й позволяваше да се самоорганизира и да изведе на 100-хилядни митинги най активната част от средната класа.

Всичко това накара Запада да преориентира своята политика спрямо Русия. До скоро западните държави се надпреварваха да правят отстъпки на Русия и да хвалят Кремъл за полученото благоразположение на Москва. В обръщение бе извадена от нафталина тезата, че Русия не била узряла за демокрацията, тезата която категорично бе опровергана от 100-хилядните митинги в Москва и Санкт Петербург.

По-заможните представители на руската средна класа сега са в зимна ваканция, която прекарват в покупки в Париж и Милано и в спорт в швейцарските и австрийски зимни курорти. Но това е затишие пред буря, защото с помощта на социалните мрежи за 4 февруари се подготвя нова антиправителствена акция. Едрите биснесмени и някои от олигарсите имат двойнствено отношение към връщането на Путин в Кремъл. За една част от елита пропукването на тандема Путин-Медведев е най-лошият вариант, тъй като ги принуждава да заемат позиция „за” или „против”. Наред с това силната ценрална власт също им е неудобна, както и харизматичния полудиктаторски лидер Путин. В руското общество се е образувала коалиция против връщането на Путин в Кремъл, която включва радикалната опозиция, част от истаблишмента и част от младежта.

Илюзия би било повече да се залага на Путин като на реформатор. Трябва да бъде ясно, че не може да се изгради съвременна икономика и пазарни отношения без върховенството на закона, без политически плурализъм и без свобода на медиите. Ако резултатите от президентските избори на 4 март отново бъдат манипулирани, ще възникнат нови протестни вълни . По всяка вероятност на президентските избори ще се отиде на втори тур, защото Путин вече не може да се представя за силния човек на Русия. И това ще бъде началото на края на ерата Путин.

Московската средна класа не е Руският народ. Това са тези, които напправиха в бъркотията по някой долар и сега обикоалаят Париж и Европата за нови инструкции, как се праят "оранжеви революции".
НУМЕРО НЯМА ДА МИНЕ.
Събрале се 2-30 хиляди гласовити(от 110 милиона руски гласоподаватели)пишман демократи и подръжници на националистиите на Лимонов и РКП на Зюганов, и айде. Путин долуу, че доразпродадеме и разперчатосаме РФ за 0 време. За награда ще ни изпратят "на Бахамските острови, (както направиха преди време с Горбачов), да си починем от многото работа и труд непосилен.
Разни гъски и гъсоци, кокошки и петли, начело с купени стада от волове и овни "райски"сънища сънуват. Като каак ще награбят властта и кокола и ще върнат ерата на Елцин.
Гарантирам, че това няма да се случи.
Руснаците поумняха и разбраха, що за сган са така наречените руски демократи, готови да продадът и заложат РФ за някое и друго милионче в евро и долари.
КОЛКО МУ Е? Няма да им е сефте.










































































р