Китай напрегнато следи ситуацията в Русия, конкретно след парламентарните избори и последвалите масови протести. В Пекин се упасяват, арабската пролет да не предизвика подобни главоломни процеси и в Русия. По начало Китай призна руските парламентарни избори като отразяващи волята на мнозинството в Русия. Но продължаващите протести притесняват китайската върхушка, която дълбоко се безпокои за съдбата на руската авторитарна власт на Владимир Путин.
Китай се нуждае от Русия по няколко причини. Първо, Китай и Русия са двете страни с право на вето в Съвета за сигурност на ООН, като обикновено гласуват еднакво и заедно налагат вето на неудобните за тях проекторезолюции. Второ, Русия е северен съсед на Китай с голяма обща граница и за Пекин е важно на север от границата да има политическа стабилност. Авторитарният режим на Путин осигурява това. Трето, Русия е важен икономически партньор на Китай, като снабдява Пекин с горива и суровини, в замяна на което внася китайска техника – битова и индустриална.
Статегически погледнато, Пекин вижда в лицето на Русия поставена на карта съдбата на авторитарните режими, какъвто е и пекинският режим. Редица симптоми в Китай говорят, че вече не може да се смята за гарантирана властта на комунистическата върхушка, защото нейната легитимност се определяше от високите темпове на развитие на китайската икономика и БВП. Сега обаче тези темпове започват да спадат, а безработицата нараства и това определено тревожи комунистическата власт. Затова за Пекин е много важно както режимът на Путин да оцелее, така и да бъде успешен в икономическата област.
Специално внимание в Пекин се отделя на арабската пролет, по-конкретно как тя рефлектира на сегашния етап на процесите в Русия. Демократичните революции в Тунис, Египет и Либия сериозно притесниха китайските лидери и може би във връзка именно с това Пекин предприе крути мерки срещу китайските дисиденти.
Неочакваният и бърз крах на авторитарните режими в Близкия Изток кара китайските лидери да се усъмнят в здравината на собствената си авторитарна система. Без Русия Китай би останал практически самотен авторитарен режим в съмнителната компания на Иран, Сирия, Северна Корея и Куба.
Ако обобщим, китайските лидери са загрижени за протичащите напоследък процеси в Русия и атаките на руското гражданско общество срещу политическия диктат на Кремъл. С други думи, близостта на руския и китайския режим е в основата на това, защо на Китай му е нужна Русия.
