Годината 2012 може да се окаже решаваща за русия и нейните  опити да отвоюва бившите съветски републики. Разбира се без прибалтийските Литва, Латвия и Естония, които са членки на ЕС и НАТО и са идеологичски антируски настроени. Съвсем друго е положението в Беларус и Украйна. Управляваната силно авторитарно Беларус по икономически причини ще върви към създавания от Москва митнически съюз, в който на първо време ще влиза и Казахстан. Това е основата на замисления от Владимир Путин Евразийски съюз, който се предвижда да бъде създаден до 2015 година.

На свой ред Украйна ще продължи да се дърпа от Русия в посока на ЕС, но Евросъюзът е потънал в такива вътрешни проблеми във връзка с кризата, че не може да обърне достатъчно внимание на Киев. Така или иначе, Москва успява да нареди енергийния пъзел съобразно своите интереси, което ще ограничи пространството за маневри на Украйна и ще я тласка икономически към Русия.

Голямата политическа игра на територията на ЕС ще се разиграва в съперничеството между Съединените щати и Русия. Москва ще продължи досегашната си политика на вбиване клин в отношенията на Америка с Европа. Разбира се, до трансатлантически разрив няма да се стигне, но за Съединените щати ще бъде още по-трудно да осъществяват програмата си за противоракетна отбрана, която въпреки всички уверения в обратното, по характера и мащаба си е насочена срещу ракетно-ядрения потенциал на Русия. На тази основа Москва ще се опита да формира триъгълник Русия-Германия-Франция, като противотежест на американското влияние в Европа. Вече се забелязват известни промени в смекчаването на антируската насоченост на политиката на Полша. Това обаче съвсем не означава, че Москва ще бъде с развързани ръце в Централна и Източна Европа.

Другият важен за Москва регион е Централна Азия, където Кремъл се опитва да възстанови влиянието си в Казахстан и в трите средноазиатски републики с авторитарно управление -Таджикистан, Узбекистан и Киргизстан. По същество Казахстан, който е най-важният партньор на Русия в региона ще продължи да се сблъсква с проблеми и вътрешни трудности, които обаче има всички изгледи да преодолее, благодарение на петрола, природния газ и металите.

За Централна Азия големият проблем е нарастването на влиянието на политическия ислям, който ще продължи с терористичните си действия. Но въпреки очакваното зачестяване на терористичните операции, тероризмът въобще не е в състояние да постигне голямата си цел – сваляне на авторитарните режими и превръщането на ислямизма в международно движение.

През 2012 година Русия ще продължи да увеличава влиянието си в постсъветското пространство, по-специално в Централна Азия, като организационно ще укрепва отношенията си с бившите съветски републики в региона. Стремежът на Москва е да създаде единно икономическо пространство около Русия, Беларус и Украйна, към което да се присъединят четирите централноазиатски държави. Идеята на Путин, която той ще преследва с подчертано постоянство да се подтикне Киев към обвързване с Евразийския съюз във времето, когато поради тежката криза ЕС не представлява привлекателен партньор.