В Америка понятието социалист не е като в Европа, където социалисти и социалдемократи са единият от двата стълба на политиката и обществото – конкретно левият стълб. В САЩ социалист е почти мръсна, неприлична дума. Затова нищо чудно, че десницата в лицето на Републиканската партия сутрин, обед и вечер приписва на  Барак Обама, че е социалист.

За да сплашат американците, които масово страдат от безпрецеднтна за новото време криза, републиканските кандидати за президент обвиняват Барак Обама, че искал да извърши с помощта на държавата преразпределение на националното богатство. В действителност американците днес са гневни заради преразпределението на богатството от средната класа нагоре към единия процент, паразитиращ на върха на пирамидата. Гневът на средната класа по същество е насочен към икономическата политика на последните 30-ина години, когато социалната ножица се разтвори благодарение на рейгънизма-татчеризма.
Сега борбата се води на фронта на президентската предизборна кампания. В щата Южна Каролина на 21 януари водещият засега републикански кандидат Мит Ромни ще премери сили  с ултраконсервативния Нют Гингрич и другите представители на различни крила в републиканската партия – Ром Пол, Риксън Торън и Джон Кингсмънт.

Какъв всъшност е президентът Барак Обама като идеология? Разбира се, че няма нищо общо с европейските социалисти, а просто стои вляво от центъра на Демократическата партия. Неговата предизборна доктрина е основана на разбирането, че икономическият растеж и нарастващата производителност на труда трябва да осигурят един широк социален просперитет. Но високият стандарт на живота според Обама, изисква политика на регулярно увеличаване на минималната работна заплата, чийто относителен връх датира още от 1968 година. Според Обама са нужни по-големи инвестиции в защитната социална мрежа, пълна работна заетост като основен нишан на държавната политика; прогресивно облагане с данъци и ефективен финансов контрол, който предпазва от неконтролиран бум на икономиката, следван от рецесия.

Тези политики доминираха по същество от края на 40-те години до края на 70-те, което беше период на широко социално изграден просперитет и силна средна класа. След това от 80-те години насам политиката беше обърната, неравенството експлозивно нарастна и производителността на труда рязко намаля. Данъчните облекчения за богатите и посичането на програмите за бедните и средната класа рязко се засилиха по време на управлението на Джордж Буш. Сега Обама се опитва да върне страната към успешната политика от периода 1945-1980 година. Нещо повече, той си поставя за цел да върне у дома работните места на американския бизнес в чужбина – редикален подход, който ще се сблъска с интересите на наднационалния бизнес, ръководещ се единствено от лесната печалбата.

Интересно е кои са причините за неравенството и нарастващата неефективност в икономиката на САЩ. Някои изтъкнати икономисти посочват като главен виновник днес лобистките формации. Според Мансур Олсън през 80-те години това са промишлените картели и синдикатите. Днес най-влиятелното лоби е на финансовите мениджъри от Уол Стрийт и Лондонското сити. А това са главните виновници, които със спекулативните си техники за свръхпечалби предизвикаха финансовата криза и впоследствие глобалната финансово-икономическа криза. Ще може ли президентът на САЩ, намиращ се сега под тотален пропаганден обстрел, да се справи с хипертрофираното влияние на най-вредното лоби в Америка?