Влиятелни руски политици на високи постове внушават казаното в заглавието по не много дипломатичен начин. Имам предвид Дмитрий Рогозин – официалният представител на Москва в НАТО и Николай Патрунов – ръководител на руския Съвет за национална сигурност. Явно Москва подкрепя открито втори мандат на Барак Обама в Белия дом, главно защото истински се опасява от републикански президент. В случая не толкова защото Барак Обама е любиемец на Москва, колкото защото Мит Ромни или Нют Гингрич са крайно неудобни.

Сега вниманието на Русия е насочено към потенциалният конфликт на САЩ с Иран заради Ормузкия проток, но всъшност в много по-голяма степен заради иранската ядрена програма. Москва не е привърженик на разпространението на ядреното оръжие, най-малкото защото това косвено намалява значимостта  на руския ракетно-ядрен потенциал, но във всеки случай заема позиция, че всяка страна - в случая Иран, има право на всичко необходимо, за да се чувства комфортно. Така поне се интерпретира руската позиция в средите на американската десница.
Оказвайки подкрепа на диктатурите в Близкия Изток Русия, според американската десница, преследва няколко цели. Първо, тя заема позиция срещу разширението на демокрацията, като по този начин защитава своята авторитарна система от подобни изблици на недоволство. Между другото, арабската пролет доведе на власт ислямистките партии в Близкия Изток и Северна Африка. Същевременно Москва се стреми към дестабилизация на Близкия Изток, предизвиквайки суматоха на пазарите на нефт и по този начин вдигайки цените, от което има полза самата тя. В допълнение, смятат американските десни, Русия се стреми да подкопава влиянието на САЩ и дава да се разбере, че ако Вашингтон не сътрудничи с Москва, той ще се натъкне на заплахите на тероризма и на нарастване на неопределеността в този регион.
С други думи, в започналата 2012 година Кремъл смята да успее в две напълно различни избирателни кампании. Първата ще бъде през март, когато Кремъл ще се бори за преизбирането на Владимир Путин още на първия тур на президентските избори и превърщането му в нещо като пожизнен президент. Такъв е погледът на републиканската десница. Втората кампания е през ноември, когато Москва ще се опита да влияе на американските избори в полза на Барак Обама, чиято външна полтика е значително по-приемлива за Русия, отколкото би била на републиканец в Белия дом.

Междувременно рейтингите на Путин отново надминаха 50-те процента, като не е ясно доколко това е обективно отразяване на волята на руските избиратели или при допитването до общественото мнение анкетираните дават удобни за властта отговори. От друга страна, в предизборната кампания в Русия Путин настъпва срещу своите опоненти, преди всичко срещу изветстния полтически блогър Алексей Навални. Ясно става, че с противници като путинска Русия, САЩ ще трябва да водят много твърда, дори конфронтационна политика, ако не искат да бъдат стратегически надиграни. Такива са по същество политическите виждания и опасения на републищканската десница в САЩ в областта на външната политика и отношенията с Русия. Неслучайно републиканската десница подиграва Барак Обама като избранник на Москва, който играе по свирката на Владимир Путин. Политиката на Барак Обама на презареждане на руско-американските отношения, която общо взето буксува, се представя като един вид капитулация на САЩ пред въшнопотическата тактика и стратегия на Москва.